автор: OmeRga

Ако някой ме попита - ще му кажа. Така поне обичам да си мисля, никой досега не ме е питал, така че не знам със сигурност.
Не ги интересува. И мен не ме интересува, но знам. Бих им казал, че не трябваше да става така, а иначе. Никой не пита обаче. Глупаци. Както искат. Сега си мислят, че е трябвало да стане точно така, но това не е вярно. От къде знам не е важно, важен е фактът.

Например когато Той дойде сред нас, не трябваше да се подлага на всичките страдания, на които се подложи. Нещо повече, не трябваше да възкръсва. Защото хората се полъскаха твърде много от тая работа. Той - син Божи, направи това за нас - хората. Грешните, глупавите, завистливите, алчните. Същите тези, които икономисват любовта и стриктно следят пазара на въпросната, за да не се минат, а омразата са пуснали безплатно навеки. Онези, същите, които искат доказателство за Неговото съществуване, защото не могат да го видят. Не могат, да, нито сега, когато не е физически тук, нито тогава, когато е бил. Защото същинската, истинската религия на човека е Материята. Тя и нищо друго. Той е бил част от тази религия, докато е бил част от материалния свят. Остава в историята така, както остава, само защото Материята възкръсва. Свръх материя. И човекът си е казал: искам и аз така!

Или друг пример: когато онзи там каза на хората, че трябва да възпита света и трябва да го вкара в правия път, хората не биваше да му позволяват. Не защото светът няма нужда от превъзпитание, напротив. Просто защото той искаше да бъде свръх материя(та). А той е просто най-обикновен глупак. Нямам нищо против глупаците, обикновените или специалните, не ме разбирайте погрешно. Но защо е необходимо точно такъв да решава какво, кога и защо? Впрочем това е логично - само един глупак може да смята, че може да управлява съдбата на половината човечество. Да, логично е, прави сте, няма как да е другояче. Но не биваше да става така, при всички положения.

Или онзи другия, той умря отдавна (добре, че не възкръсна, поне не се е чуло такова нещо), онзи ниския дето прилича на разсърден хамстер, трябваше ли и той да бъде бог? Не, не беше хубава тая работа. Но беше. Както много други.

Или аз, трябва ли да седя тук и да виждам тези работи, да вниквам в същността им, докато другите продължават нищо да не разбират? Ах, колко са невежи и глупави всички. Някой ден ако реша, мога да им го кажа. Ще им обясня всичко и, естествено, ще ми бъдат благодарни. Светът тогава може и да започне да се подрежда малко. Ако ме попитат тогава, ще им кажа как трябва да бъдат нещата. Те може би ще пожелаят да поведа цялата тая твар по пътя към непонятното бъдеще. Ще ми вярват, ще искат да съм аз, а не онзи лумпен тъпанар. Да. Аз, разбира се, ще откажа, защото не съм такъв човек, но "стига ми тая наслада,/ да каже нявга народа", както е рекъл поета, че ще разберат истината от мен веднъж завинаги. И после ще идват за други истини. Ще ме обичат и ще казват, дано винаги е с нас, дано никога не ни остави...