автор: Blue_whale

Априлска утрин - скрита и мъглива,
реката се провлачва -
тъй ленива,
а аз съм сънена
и съм щастлива.
Спокойно утро,
влюбено във изгрева.
Във дрямка
и още неразбудена извиквам
името ти тихо.
Но как ще свиквам
със сънищата си? Кажи!
Във тях надниквам -
не съм сама.
И аз, и ти сме там...
Оглеждам се къде си
с отворени очи.
Не възкликвам.
Щом съм сама и ти си зная сам.
Сега недей да ме упрекваш.
Не знам
защо бях лоша.
Отчаяние и срам
са ме обзели,
но ти ме прегърни
с любов и нежност.
Ще ти отвърна с плам.
Не бързай!
В очите мои погледни.
До погледа ми тих е пътят -
премини...
Очите ми те чакат -
навътре се гмурни.
С лицето свое лицето ми допри.
Не казвай нищо!
До мене остани.
Водите в мен са будни.
Не говори!
Чисти са -
и мили, и добри.
Спокойната им нежност вече си открил
и силната им шеметна стихия,
сърце
и мисли си им поверил.
Лице в лице,
ръце в ръце -
прегръдка,
обща глътка
въздух -
сутрешна магия...