 |  ... да мразя, но от определени неща се разбивам безостатъчно.
Мразя да ме унижават, и да ме притискат до стената,
да се усещам отвътре някакво си нищо.
Мразя да ме съжаляват, да се чувствам смачкана.
Мразя и да съм силна, и да го демонстрирам.
И точно тогава дори да не заплача...
Мразя да бият кучета. И деца. Мразя насилието -
в червата си. Нищо, че мога да застрелям.
Мразя ехидния цинизъм, простаците, и наглото безочие.
Мразя и безхаберието на близките, и на приятелите -
да ме нараняват смъртоносно, когато съм разтворена...
Мразя снобите. Показността. Фалша. Игрите им.
И моите - когато аз играя по нечия свирка.
И успеха. Оня, придобит с цената на трупове.
Мразя да ми съсипват усмивката. И да се усмихвам насила...
Мразя самодоволните муцуни, рекета, гаврата с хората.
Мразя сухото "благодаря", когато съм раздала абсолютно всичко.
Мразя връзките. И контактите, защото нещо биха ми донесли.
Мразя консумацията на мигове. И после нищо да не остава...
Мразя да ме зарязват, когато имам мълчаливо изпиваща нужда.
Мразя да ми отнемат мечтите. И никому да не вярвам.
Мразя лъжите. И да ме убиват с истини, забравяйки, че и аз живея.
Мразя дискотеките, обезличаването, техното.
Мразя блудкавите, сладникави коктейли - не само като питие.
И заемите - да съм длъжна. Не само за материалното.
Мразя да се натрапвам. Да прося внимание. Мразя да се моля...
Мразя двойната любов - да съм някакъв придатък.
"Малката стопанка на голямата къща" е измислица, роман.
Да обичаш едновременно... Ще ми кажеш ли как е?
Мразя да съм ничия. И псевдосвободата.
Мразя стриптийза - на стъкления подиум. И груповия секс.
Ревнива съм, но не това е причината -
ненавиждам, мразя да деля (не говоря за кората хляб).
И самата аз да съм поделяна...
Мразя съвършения ред - всяко нещо да си знае мястото.
Мразя лещата. И здравословната храна насила. От полезност.
Мразя да ми казват "нямаш избор, трябва". Ужасно е.
Мразя думите "винаги" и "никога", когато ме обричат на безпътица...
Мразя да не си изпълняват обещанията.
Мразя и празнодумието, както и нищо да не ми обещават -
сякаш съм въздух, празно пространство...
Мразя чувствата по задължение. Мразя и да съм навлек.
Мразя да ме боли до безсъзнание. И да съм сама.
Май много "мразя" се събра, или малко?
Не знам. Има още. Мразя ги всичките...
Не знам и как се наричат, и дали понятието е точно "мразя",
и нищо, че обикновено знаеш -
разказвам ти, защото някога се интересуваше...
Публикувано от hixxtam на 21.05.2005 @ 22:19:09
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Мразя" | Вход | 13 коментара (44 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Мразя
от libra на 21.05.2005 @ 22:31:44
(Профил | Изпрати бележка) | | много мразене, много нещо...ама е искрено, личи си.. |
Re: Мразя
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 21.05.2005 @ 22:46:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не умея да мразя. Всъщност истината е, че не успях да намеря по-точна дума. Знам, че не е “мразя”, знам съвършено точно и какво е, но... безсилна съм да го дефинирам.
Да, определено е искрено.
Благодаря ти за коментара, Либра. Ценя... А и щом на човек като теб, вкарващ и натоварващ максимално дадено съдържание в минимално количество думи, се харесват подобни безкрайни тиради, значи може и да се изрови от тях някое положително зърно...:)...
|
]
Re: Мразя
от libra на 22.05.2005 @ 06:54:05
(Профил | Изпрати бележка) | :)
знам бре, не е омраза, гняв е да кажем ))
както и да е, независимо от думата, хареса ми силата на емоцията...а дали ще облечеш тази емоция в много думи (както ти) или малко (както аз) е просто стил, начин на изразяване или характер )
|
]
Re: Мразя
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 22.05.2005 @ 12:19:42
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | :)... Нямам против. Щом някому доставя удоволствие, напълно го приемам. За всичко е така. Просто някои неща не са за мен, и го знам с порите си - без да съм опитвала дори.
Ти защо се заби в тази реплика точно, а?......хаха..
Благодаря ти за коментара. |
]
]
Re: Мразя
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 22.05.2005 @ 19:56:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | :).... О, да, хард е!...Особено усета на живо. Точно това съм го изживявала, едно към едно, та съм наясно.
За разлика от груповия секс....хахаа.... там е само априорно усещане, но е кристално ясно. Ама знае ли човек какво би ми харесало, както често ме поднася един мой скъп приятел....хахааа...
Знам, че беше шега, точно така я приех. И леекичко те хлъзнах по допирателната, в ретур...:)...
Благодаря ти за желанието. Умея да се усмихвам. Наистина умея. Когато е от цялото ми сърце. |
]
Re: Мразя
от mastilo на 22.05.2005 @ 12:58:26
(Профил | Изпрати бележка) | здравей, мразеща(което не било точно)
този ферман го превъртях няколко пъти и не точно споделям, ами да
чист и откровен фойерверк, или ракета от онези, дето разбиват градоносните облаци...така го усещам
аутизъм... това ми цикли между ушите, като лек(представяш ли си? нещо като - тичай за здраве, навътре в себе си) имплозии? и токсичното аут през потта
на това ти "споделено" някой е сложил оценка, демек гласувал... предполагам е другият начин, един обездумен рефлекс, рикушет, нещо от сорта: и аз така, браво ти и прочие
още една асоциация... наслоено, тиня и затруднява газенето, само някакви лодки-шлюпки плават и идва време да мине драгата(мисля, че така се казваха онези речни съдове, дето остъргват дъното)
сега кажи, че ти олекна... ако не, ще се ядосам ))
|
Re: Мразя
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 22.05.2005 @ 13:26:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Първо, ще ти кажа че мноооого ме усмихна коментара ти!...:)...
И аз така, като теб, дълго го четох. Отговора ти, имам предвид.
Ще ти кажа - не съм мразеща, а твърде обичлива дори... Извън рамките на приличието. И думата не е “мразя”, но друга подобна - кратка и наситена изцяло със смисъла на това, което ме кара да се чувствам зле, не намерих.
Да, така е. Няма да се ядосваш!....:)... По-добре се чувствам. Защото написаното действува като катарзис... Мисля си сега за нещо - имам някои неща, които трябва да си призная. На ГЛАС. Да ги приема. Истински да ги приема. И да заживея с тях, и със себе си. Не знам кога ще стане, и дали е възможно, но от това действително имам нужда, вътрешна. Дълбока нужда. Хайде, стига толкова, че пак ще напиша роман....:)...
И... благодаря ти за “фойерверка” и “ракетата”. Зарадва ме коментара ти! Определено.
|
]
Re: Мразя
от Nika на 22.05.2005 @ 15:18:46
(Профил | Изпрати бележка) | О, как си го написала... усещам угризения, усещам упрек. Криво ми стана, понеже понякога забравям да мразя и се подчинявам на всичките "трябва", дори не само се подчинявам, ох, забравям да искам невъзможното. Изневяра е това. Старах се да не забравям къде е демаркационната линия между "трябва" и "искам". Старах се да се грижа за мечтите си. Някои от тях изсъхнаха, смалиха се, съсухриха се.
Допълвам. Мразя максимата "Когато не можеш да имаш, каквото искаш, искай това, което можеш да имаш".
Единственото ми извинение е, че съм уморена. Не съм щастлива. |
Re: Мразя
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 22.05.2005 @ 16:09:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ники, има много истина в думите ти. И упрек има - индиректен, и угризения, но това са само нюанси, скъпа... Аз не мога да мразя! Мога да съм гневна, яростна, дива, взривена от емоции, но омраза - не! Просто в описаните случаи се чувствам безкрайно зле. Безкрайно!!! И аз се подчинявам понякога на обстоятелствата, Ники, и тогава съм много нещастна.
НО... поне не предавам себе си по отношение на чувствата и не правя сделки с тях.
Максимата, казваш... Да искам това, което мога да имам, защото не мога да имам гова, което искам? О, не, забрави! Тя не е за мен. И аз я мразя, тоест не я дишам дори, и не й се подчинявам. Просто имам това, което мога да имам, и което ми се дава... Какво означава да искаш това, което не можеш? Да си навлек, и да се натрапваш? Не, благодаря... не е за мен. Знам за какво ми говориш - и аз си обичам мечтите! И не желая да ги предавам. За друго се отнесох - в друга плоскост.
И аз също като теб, Ники, съм ужасно уморена - от себе си. От дисхармонията си. От утайките в мен, с които не мога да живея. Споменах - имам нужда да си призная някои неща за самата себе си. Пред себе си, и на глас! Имам отчайваща нужда от собствен катарзис. Отчайваща! Имам нужда от смелост да се погледна в огледалото и да приема някои неща. И да не се чувствам зле от тях. Не знам дали ще успея някога. Не знам!...:(... Знам, само че трябва! Трябва някога да напиша някои неща само заради самата себе си - по изключение. Поне това трябва.
Ох, пак ще се отнеса, усещам... а почти нищо не ти казах. А ти много ми липсваш, скъпа...
|
]
Re: Мразя
от Ufff на 23.05.2005 @ 15:10:29
(Профил | Изпрати бележка) | Не съм го изтървала. Прочетох го. Уж щях да си мълча, ама...Искам да се подпиша под някои мразенки и аз. Оная за съвършенството, и за успеха през трупове, и за здравословието, и за...
Интересувам се , да! |
Re: Мразя
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 23.05.2005 @ 15:15:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Особено ми е приятно за което!... Дори и да си бе замълчала, няма нищо, но... радвам се, че не го направи. Толкова е хубаво да имаш топла дума от топъл човек.
Благодаря ти! |
]
Re: Мразя
от Ufff на 23.05.2005 @ 15:10:56
(Профил | Изпрати бележка) | Не съм го изтървала. Прочетох го. Уж щях да си мълча, ама...Искам да се подпиша под някои мразенки и аз. Оная за съвършенството, и за успеха през трупове, и за здравословието, и за...
Интересувам се , да! |
Re: Мразя
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 23.05.2005 @ 15:18:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Всъщност... човек се интересува от това, от което се интересува. Една семпла, но голяма истина.
Не съм забравила съвета за калната маска....:)))).... И адио, комари. И мъже... хаха...
Лек шеговит привкус насред сериозния тон. Още веднъж ти благодаря, Уфи... |
]
Re: Мразя
от vodica на 24.05.2005 @ 09:21:21
(Профил | Изпрати бележка) | Опитах се да го прочета наопаки...
И ми хареса това, което обичаш. :-) |
Re: Мразя
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 24.05.2005 @ 10:39:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Хей...Благодаря ти! За обратния прочит, и не само, разбира се...
Мисля си обаче, че ще сбъркаш леко - да обичаш не съвпада едно към едно с обратната страна на медала - това, което не мразиш.....:)... В скелет имам и “Обичам”, но... НО...не знам дали ще успея да го напиша някога. Толкова е трудно да го синтезираш, да го сложиш в рамки, и да звучи красиво - ненатрапчиво, и недекларативно, и да не е дълъг и безвкусно отегчителен в тривиалността си роман. С негативните емоции като че ли човек по-лесно се справя. Нищо, че и “Мразя” е обикновено също неизчерпателно. Ама сме ненаситници....:)...
Още веднъж ти благодаря за краткия, и едновременно с това достатъчен коментар!
|
]
Re: Мразя
от copie на 24.05.2005 @ 23:19:31
(Профил | Изпрати бележка) | Рейни!!! Удивително е! Някак по-трудно се забелязва, че е откровение към някого:
...Не знам и как се наричат, и дали понятието е точно “мразя”,
и нищо, че обикновено знаеш -
разказвам ти, защото някога се интересуваше...
Но и да не се забележи това, нищо.
Какво мрази жената, която обича света, живота, човека, любовта, доброто, красивото... ами ти си го написала!!!
Мразя тук е точната дума, няма нужда от заместител.
Не мразя някого, мразя неща (най-широко), които са за мразене!!!
|
Re: Мразя
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 25.05.2005 @ 12:49:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Послание, което трудно се забелязва като такова, казваш… Не мислиш ли, че всичко, което изразяваме – било с думи, или действие, е послание? Породено от някого, създадено за някого. И едновременно и за нас самите.
Когато обаче имаш дързостта да застанеш зад него наяве, и публично, това вече е себе изграждане. Тези думи не са мои – преди години ми ги каза много скъп човек. Просто ги запомних. И те наистина са верни.
Само с едно допълнение, мое си – за това себеизграждане се иска…хм.. кураж и дупе…:) … Но това е ясно, иначе за какво себеизграждане говорим, без да ти стиска. И просто поемаш риска...
Знаеш ли, не е думата “мразя”. Наистина не е. “Мразя” е слабо понятие – защото омразата не те прави слаб, а съумяваш да реагираш без проблеми. Аз не съм особено компетентна, защото не умея реално да мразя. Както споменах на Ника, имам други грехове в природата и същността си, но такъв нямам. А това, за което иде реч – то просто прави конкретния човек да се чувства безкрайно слаб, безкрайно обезсилен, безкрайно нещастен, и безкрайно зле. Безкрайно! И разни такива неща още…
Размислих се на глас пак, и пак азбучни истини, прощавай… Благодаря ти, Островърха!
|
]
Re: Мразя
от copie на 26.05.2005 @ 15:43:35
(Профил | Изпрати бележка) | Не, говорех за откровение. Има всякакви послания, но откровенията май са еднозначни...
Но "мразя"... сега пак ме замисли... ами мразя и съм безпомощна, или мразя, защото съм безпомощна да променя... нещо такова е май смесеното чувство... |
]
Re: Мразя
от copie на 26.05.2005 @ 15:43:42
(Профил | Изпрати бележка) | Не, говорех за откровение. Има всякакви послания, но откровенията май са еднозначни...
Но "мразя"... сега пак ме замисли... ами мразя и съм безпомощна, или мразя, защото съм безпомощна да променя... нещо такова е май смесеното чувство... |
]
Re: Мразя
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 26.05.2005 @ 17:55:25
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Явно бъркам дефиницията за послание, но грешката е вярна – за мен. Защото за мен всяко послание е откровение, но явно не за всеки е така. Кажи ми, ти като създаваш нещо, не отговаряш ли в определен смисъл – на мълчаливи въпроси, на всякакви изобщо – съществували във времето? Не разговаряш ли?Точно както го правиш в действителност? Било с определен човек, било със себе си. Ох, да не се отплесвам… дълга тема, но при мен винаги е така.
А за другото… и ти ме размисли - как да го формулирам по-ясно, не знам. Мразя последиците в мен самата, когато се сблъскам с всичко, за което съм разказала. Мразя да бъда разнищвана, обезсилявана и разбивана. И разбира се, НИЩО не мога да направя, защото възприятията ми и ценностите ми са въпрос на същност. Когато е въпрос на личен избор, проблем няма. Когато не, тогава е лошо. Много лошо… Остава поне хората, които те познават и те обичат, да те пазят поне малко – от това, което те руши. Ако и от това си лишен, то… следва усмивка.
|
]
Re: Мразя
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 14.06.2005 @ 11:13:21
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Добре дошла тогава...:)
В живота за някои неща няма късно. И аз така - само, че за други неща...:)...
Усмихна ми силно деня, повярвай. Дано съм върнала "жеста". |
]
Re: Мразя
от Albyrta (radost2002@gbg.bg) на 14.06.2005 @ 11:17:42
(Профил | Изпрати бележка) | Д върнеш жеста!!!!??? реве/не плаче/ ми се
ще трябва да те чета на интервали :) /усмихнато през сълзи/ , не съм лигла, само така изглежда и само тук |
]
Re: Мразя
от nega03 на 28.07.2005 @ 12:22:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Много се чудя, защо ли сме на едно мнение. Само дето, аз на познавам яростта на думата "Мразя". Ех, само ако можех да мразя истински..., колко различно щеше да е всичко... |
Re: Мразя
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 05.02.2008 @ 18:11:01
(Профил | Изпрати бележка) | Разбиващо, Рейни, разчитам
да прочета за "Обичам"
много повече неща...
Прегръдки :) |
Re: Мразя
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 05.02.2008 @ 20:02:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Интересна обиколка сред стиховете ми си направила, Ида... Сега вървя след теб като кудук!
:)
Разбиващо за разбиващи неща... Така е редно!
Ако съм успяла, направила съм Нещо.
Любим мой стих е това... И безкрайно верен.
Благодаря ти!
|
]
Re: Мразя
от Anton_Fotev на 12.08.2008 @ 15:06:52
(Профил | Изпрати бележка) | Ех, че дълбоко нагазваш. Всичко това, което изброяваш, е тъй нареченото по-малко зло. На всички ни е втръснало от компромиси, игри и любезност, но все забравяме, че хората избират по-малкото зло не защото нямат очи за истински хубавото, а защото дилемата е между Малкото и Голямото Зло.
Пример: наскоро казах нещо, което е истина. И го казах на човек, който вече няма нужда от мен (колкото и слаба или платонична да е била въобще някога нуждата й от мен). Но и така нараних или по-скоро обидих човек, който не заслужава това. |
Re: Мразя
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 12.08.2008 @ 15:42:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Сега над теб ще се разрази буря от светкавици! Канализирана...
:)
Малко зло? Мислиш ли? Не съм съгласна ни на йота! Какво е Малко, какво е Голямо Зло? От какво се състои животът ни? От Големи Дела ли? Когато си изхвърлим хартийката, това е Малко Зло – не се отразява на световното замърсяване. Една хартийка. Когато нараним някого, пак е Малко Зло – не сме подпалили световна война. Просто един е пострадал, но ще му мине, сигурна работа...
Малкото Зло не дефинира ли Голямото Зло? (Това чудо не знам какво е, всъщност.)
Ох, хайде, слагам кранчето на светкавиците, че нямам спиране за някои неща...
:)
Втръснало ни е от компромиси, да, но и тук нещата са хлъзгави. Защото екзистенц-минимума на компромисите дефинира и този на личността ни. Не като компромиси, а като тяхно качество. Без компромиси отношения забрави просто, въпросът е да не са такива, щото да ни карат да си задаваме въпроси за Голямото Зло. Защото започваме да го олицетворяваме...
И един въпрос, ако позволиш – как се съвместяват олио с вода, тоест малките неща с дълбокото газене? За последното специални благодарности!
:)
P.S. Поднесената истина е била за успокояване на твоето его, а не потребност от истина, при положение, че от нея не е имало потребност. Просто едно Малко Зло...
|
]
Re: Мразя
от Anton_Fotev на 13.08.2008 @ 12:47:58
(Профил | Изпрати бележка) | Много опасна тема и то не защото хвърчат светкавици, а защото вървим по тънък лед, под който бушуват пламъци.
Тъй де, ако човек погледне вътре в себе си с достатъчно безпристрастни очи, ще види нелицеприятни неща. Ние сме страховити същества! Средностатистическият човек е способен да работи на десетчасов работен ден в мазетата на Люблянка в периода на сталиновите чистки. Средностатистическият човек е способен да убива по заповед, да марширува, да следва харизматични водачи със съмнителни интелектуални качества и след това в събота следобед да излезе кротко да си мие колата. Високо морални в личния си живот и лични отношения хора са в състояние да нарушават целенасочено закона, да защитават откровенни престъпници в съда или да извършват нелегални трансплантации.
Интелектът, креативното мислене или изострената чувствителност на по-надарените хора не ги правят автоматично по-добри от останалите. Пример за това е факта, че са много редки случаите, в които безчувствени или слабо чувствителни хора стават садисти. Такива стават професионални палачи или мъчители, но те всъщност не са садисти - те ходят на по-специфична работа. Истинските садисти обикновенно са такива, които остро и тънко усещат причинените психически и физически страдания и в някаква степен ги изживяват заедно със жертвата. В част от тези случай садистът поставя някой друг на мястото, което е заемал в даден период от живота си, а самия той заема мястото на мъчителя си... едновременно изтезава и преживява собствените си някогашни изтезания....
Изобщо - в дълбините на човешката душа има страшни неща. Будистите им викат Наги - змиите, които спят на сплетено кълбо, но нямат нищо общо с Куиндали.... или може би имат...
И тези неща са голямото зло - тяхното възпиране, подтискането им за сметка на социално далеч по приемливите егоизъм и егоцентризъм, алчност и прочие е избора между голямото и малкото зло. Защото ние винаги сме на крачка от това да си позволим т.н. тотална либидинозна свобода, което ще рече да си разрешим да убиваме, удряме или поне тормозим всеки, който е физически по-слаб от нас, крещим на обществени места, да крадем с мисълта, че просто взимаме, каквото ни е нужно, да правим секс без презервативи и предпазни средства с която/който, когато и както ни падне, да се тъпчем с храна, алкохол и наркотици, защото така ни е хубаво в момента.
Най-страховита е комбинацията между живеещия във всеки от нас стремеж към тотална либидинозна свобода и мощта на технологичния свят, който сме създали. Парите, информацията, властта и технологиите могат да разширят периметър на нечие его до невъобразими мащаби, до това да накараш един тюркоалтайски народ като монголците да пишат на кирилица или с един подпис да пратиш военен контингент в нечия бивша република. Но голямо зло е и да поканиш млади хора в шикозния си апартамент в Манхатън или Драгалевци и да си поръчаш кокаин за гостите, все едно се обажаш за пица.
Най-страховитото е, че паричните и информационните потоци, технологичната и военната мощ са като пръстена на Саурон - те са сила, която изиска да бъде използвана, те са тези, които избират в чии ръце да попаднат. Конкуренцията в бизнес и политическите среди е част от вътрешните закономерности на явлението, начерено Власт. И резултатът е, че до горе се добират само същества със склонност да налагат егото си над всичко останало, хора, които например са склонни да използват по предназначение свърхзапаса от бомби на една конкретна държава....
Така че да - отказа от това да правим каквото ни се харесва е първата стъпка към нормалното съвместно съществуване, към социума.
Преглъщането на всички ограничения, породени от липсата на достатъчно жизенно пространство заради стълпотворението от други човешки същества...
Задължението да си любезен или поне спокоен с хора, които искаш да удряш в лъскавите брони на собствените им коли, докато улющиш шибаната, хромирана боя....
Чакането за проклетата севритьорка, която обслюжва вече пета маса и то на хора, които са дошли в кафенето след те
още коментари... |
]
Re: Мразя
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 13.08.2008 @ 19:25:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Така, така, така... Потривам ръчички, защото отдавна не съм си позволявала удоволствието от нестинарски танци и подобен рицарски ду... опсссс, разговор!
:)
Средностатистическия човек... Анджък! Както неведнъж съм заявявала своята констатация, този свят е наистина сбъркан. И следва автоматичният въпрос: Защо?
Съгласих се и тук - чувствителността и дарбите не са индулгенция за доброта, а понякога и наопаки – когато знаеш какви са последиците, целенасочено биеш по раната, за да заболи на максимум! И следва отново автоматичния въпрос: Защо?
‘Изобщо - в дълбините на човешката душа има страшни неща. Будистите им викат Наги - змиите, които спят на сплетено кълбо, но нямат нищо общо с Куиндали.... или може би имат... И тези неща са голямото зло - тяхното възпиране, подтискането им за сметка на социално далеч по приемливите егоизъм и егоцентризъм, алчност и прочие е избора между голямото и малкото зло.
Така че да - отказа от това да правим каквото ни се харесва е първата стъпка към нормалното съвместно съществуване, към социума.’
Аха... Само че за всеки социумът е нещо доста изчанчено. Вече.
Страх, страх, страх – от смъртта, от загуба на сигурноост, от изоставяне, от насилие. И се превръщаме в генно-модифицирани продукти, уж създадени на ползу рода, а всъщност убиват истинското в реципициента си. Сделка с Бог в неговия храм, сделка с любимите, сделка с властимащите (власт над нас), сделка със себе си. И когато ни писне от сделки, отиваме в другата крайност – агресия до мозъка на костите си! И избиване на всичко затлачено, често съвършено безсмислено като обект, и време, и място, но пък удобно с оглед резултата, който трябва да е с позитивно за нас салдо. За да се почувстваме добре! И обикновено бой по канчено или на беззащитните, или на любимите ни. Първите са раними и унищожими природно, другите – знаеш... И успяваме, разбира се! И го знаем, затова го правим.
И прекрасната скица на Леонардо се превръща в пъзел от разрязани части, само където поставени са на неточните места. Стърчи сгърчена ръка там, където трябва да е мозъка, изкълчен крак вместо далак и изобщо – красота!
Изкривените още и още представи доизкривяват и нас – кривим се като палячовци, за да прикрием грозното като визия, което е прието за грозно, в култ е прекрасната пластмаса, вкарвана в телата ни, а онази лисица, и цвете, и разни други вкаменелости са превърнати в проява на оригиналност – имаме стойност демек, не само поза, а в следващия ординерен момент търчим за пластична операция и пудра.
И лесно, лесно, лесно да ни е! По пътя на най-малкото съпротивление се съхранява енергията. И тогава се плъзгаш без проблеми. Природен закон. И Нашего Брата Човека перфектно го вписва в битието си. Щадим се откъм внимание – херпес ще ни излезе на устничките да уважим човека до себе си, или приятел, или когото там. Щадим се откъм проблеми – онази маймуна с ръчичките трябва да стане герб на Човека. Просто се щадим за всичко!
И Малкото Зло – виж ти! Станало едно Голямо Уродливо Зло... И в тази гора от изкривени дървета един прав филиз да прокара, задушен е одма! И Малкото Добро става смешна субстанция в кацата с катран, щото го подминаваме от безсмислие и се чувстваме комфортно. Да живее източната философия! Един човек е нищо пред Вселената. И така до края на света... Или поне до нашия собтвен. Есть человек – есть проблема. Нету человека...
Ох, млъквам... Надух ти главата!
:)
|
]
Re: Мразя
от Anton_Fotev на 13.08.2008 @ 20:25:49
(Профил | Изпрати бележка) | Сакън, не намесвай източната философия, че разговора ще стане като онзи облог от господаря на Едип, дето обещал на пияна глава, пред приятели, че ще изпие цялото море.
Едип го оттървал, като го подучил при първата глъдка да се смръщи и да каже, че усеща вкус на сладка вода. Затова изискал от контрагентите по облога да заприщят всички реки по света, за да изпие само наличната вода в морето.
Същата работа е да съпоставяме източната и западната философска мисъл - ще се загубим. И между другото източната мисъл по нейн си начин си дава сметка за силата на човешката природа много по-точно и безпристрастно от западната. Което не й пречи да търси пътища за надмогването й - просто двете са различни.
Но както казва Лао Дзъ: Когато хората загубиха хармонията си със света, измислиха думите за дълг, добро и зло (свободен цитат).
|
]
Re: Мразя
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 13.08.2008 @ 21:41:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Опазил ме Бог да противопоставям елементарни неща, които не познавам, а какво остава за философски течения, мисли, изобщо, до които едва-едва съм докоснала сетива... Сакън!
Но да не намесвам сетивата си в свободен разговор е дискриминация!
:)
Всъщност, увличала съм се и продължавам в тези философии, от оспорването на които ме пазиш с пръчка (тук има усмивка за несведущите). Била съм и съм очарована от твърде много... хм... да кажем, размисли. И грам не съм компетентна! В случая нахлуха спомени за една фраза от разговор в контекста, която много силно ме порази (негативно) именно с ‘нищозначенето’ на отделния човек и я вплетох във философстването на глас. (Никоя теория не е богопомазана и лишена от постулати, които най-малкото ни карат да се съмняваме.)
Иначе и извън съпоставянето им сме загубени. Май...
Подозирам и самите създатели също, за да търсят така неистово.
А последната мисъл е нещо великолепно! Неведнъж съм била фрапирана дълбоко, когато съм попадала на подобни, а ‘там’ ги има много.
А ти избяга захапа една думичка и хукна по тъч линията яко, и ако така правиш и изводи, майко мила! Щях да тупна един изнамерен цитат от Лао Дзъ – проблеми с асоциациите и използването им нямам, но вместо това ще те помоля да зарежем засега тази материя. Не за друго, а ползвах само собствените си сиви клетки и сетива за разсъждения, в свободен текст, тези философии не са ми по ръста, определено!
:)
|
]
Re: Мразя
от Anton_Fotev на 14.08.2008 @ 13:52:11
(Профил | Изпрати бележка) | Даааа, имаше една приказка, че Боговете с нетърпение чакат Човекът да отговори на въпроса за смисъла на съществуването, за да го научат и те.... ;)
Изобщо живота е странна работа... толкова е бодлив, а ние го прегръщаме неистово, толкова е студен, а ние го стопляме с дъха си всеки миг, подъл - а го обичаме до екстаз.... с малкото му и голямото му зло, с оскъдицата на добрината му - обичаме го като жена пияния си съпруг - едновременно с омраза и любов.
.... Такива ми ти работи, Даре - нека сме дишаме още сто години, за да отпиваме дълбоки глъдки от сладкия до нагарчане мед на съществуването. |
]
Re: Мразя
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 14.08.2008 @ 14:18:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Аха... Как беше? ‘За него, животът, направил бих всичко!’ Само едно знаме ти липсва!
:)
И току що се замислих (вследствие на шеговитата ми асоциация), че бих префасонирала доста сериозно този класически стих, просто защото всеки влага в ‘живот’ различни свои разбирания. Млъквам, щото нещата ще замиришат сериозно на ‘море’ (за съжаление, не конвенционалното) и трябва да викам на помощ Едип!
:)
Их, а пък аз си мислех, че отговорът отдавна е даден, като гледам колко Богове са се разхождали и разхождат около мен...
:)
Благодаря ти за вниманието!
|
]
Re: Мразя
от Anton_Fotev на 14.08.2008 @ 21:50:34
(Профил | Изпрати бележка) | Няма защо - пак заповядай! :)
Поздравявам те с "wish I Had an Andel" на Найтуиш |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 797
ХуЛитери: 4
Всичко: 801
Онлайн сега:
