автор: glishev

Ръцете на палача отсича сам народът,
но дръзките герои след туй не са на мода.
Тъй всичко отминава: след шум и смут, и труд,
подлецът изпъзява отново - тих, нечут.

Тези стихове принадлежат на Гибран а Мюир, благородник от провинция Демарат. Написани са по повод предателството на принцеса Диммия след славната битка на нос Каер. Когато император Григорий Велики нахува в Стигия, принцесата застава начело на антимаратската съпротива и повежда екзалтираните си воини към нечувана победа над нашествениците. Едва седмица по-късно обаче, още докато маршалите й обмислят следващите ходове на победоносната освободителна армия, Диммия необяснимо капитулира и се отказва от претенциите си към стигийската корона. Половин година по-късно тя се омъжва за маратския престолоноследник Манауидан. Когато той наследява баща си на трона, в Стигия и Демарат на високи длъжности се издигат мнозина бивши привърженици на принцесата, вече императрица. Именно тях заклеймява Гибран с тези редове; самият той е лоялист на бившия стигийски крал Нений ІІІ и е поддържал принцесата само до капитулацията й. Непримирим враг на конформистите от всички фракции, както и на маратската окупация, той до края на живота си воюва с перо за поруганата чест на своето отечество.

Из "Стигийски записки" на Маулия Неин


Маратиански хроники VIII