автор: batteria

Ето това е той.
Мъжът от филма.
С дълги ръце,
спокойни пръсти,
черно сако
и еспадрили.
Позна се.
Точно същия.
И сега той ще се наведе.
Още по-близо,
докато кожата му улови дъха й.
Миризмата й
в туширано кадифе.
И точно преди да притвори очи.
В неговия мрак,
ушит от капиляри, вени,
кръв
и пулс...
Точно тогава...
Ще пуснат осветлението.
И той ще се завърне обратно.
Сред дългите, пусти улици,
високите сиви сгради,
скъсаните плакати,
от които дъждът
е изтрил лицето й..
После студът ще прилази
по гърба,
чак до
онази жена,
с която делят едно легло,
петнадесет педи за телата им,
а близостта
е
връх на игла.
Убодени, изплашени.
Игленото ухо е една от портите на Ерусалим.
И всичко става ясно.