автор: joanna_vas

С парфюм на “Ангел” е!
Разпуснала
коси в безкрая.
Вълни
трептящи непрестанно,
подобно
водоскоци в рая.
Игриви
гарванови букли
спирали са
завихрени от пръсти.
От пламналия
порив
в необята,
изгарят стъпките им
в бяло,
докато тихичко
вървят по тротоара.
Отвъд
абстрактната картина,
в галерията
вечна
на мисълта им преходна
звучи
камбанения звън
в сърце
обичащо от край до край.
А любовта -
по-истинска от всякога
потропва
с токчетата си -
щастливи
и се усмихва
в роклята (червена),
издайница
на чувствата красиви!
По голия й гръб -
се стичат
погледите влажни
на минувачите
случайни ...
А тя нехае!
Живее,
като в приказка
без край!
До неприличност
истинска
и до
безплътност пожелана -
ухае силно,
много силно на парфюм,
първичен е
и "англелски" ...
Преди да я погледне,
той само с клепки
нежно
я целува
като в нереален сън
и чувства,
че ще го превземе...!

Върху платното
на живота му - завчас,
тя нарисува
образа му като слънце!
Сега -
не може
никой да му я отнеме!