вечерен дим се спусна над града
на някъде далеч се нижеха вагони
проблясна изведнъж като прозрачна анемона
в един прозорец полудетски лик
на сенчестите му страни
лежаха къдри
сподавих вик
прозрях
че в този кратък миг
събуждат мъртвите стенанията наши
с девойката до тъмния прозорец
видение от рая в гмежа гаров
във долината на съня се срещах не веднъж
защо бе толкова печална
какво ли търсеше прозрачния й силует
навярно щастие
което може би й липсва на небето