автор: desiteneva

Не искам много. Само да си тук.
При мене тази вечер да останеш
и както някога, тъй нежно-груб,
ти с дланите си огън да запалиш.

Не искам много. Само ти за мен
от пътя си за кратко да отбиеш
и, както някога безгрижен и смутен,
във моите очи да се откриеш.

Не искам много. Само че сега
и малкото за теб е невъзможно.
Единствената обич на света
до вчера бях, но днес без нея можеш.

Не искам много. Само ти за мен,
когато си самотен да си спомниш.
Когато се прибираш уморен,
да искаш моят огън да те стопли.

Не искам много. Само във нощта
когато ти заспиваш необичан,
сред мрака на космична тишина,
да проумееш, че не съм излишна.