Мечтаеш, Приятелю, за Втория шанс!..
И нека се сбъдне, но моля едно:
Не отминавай, обич в аванс,
(не мога да знам, дали за добро...)
От мен си далече, но с мислите стигам те,
Не втори, ти си ми Първият шанс...
Обичаш ли другата?!.. Мисля, разбирам те...
Без тебе светът ще се срине, за час...
Вече със тебе сме стари за влюбване,
но вън не ухае ли пак на липи?!
С пулса на времето, с тебе измерваме
бъдещи радости, стари вини...
Не виждаш ли вече, побелели сме двамата,
уморени от битки , несбъднат копнеж!?
.. Дали през годините в нас е останала
искрица поне , за да пламне и виж...
има ли шанс, макар да е втори...!?
За нас, за мечтите ни, да се повторим...!