автор: midnight_witch

прозорецът беше отворен
завесите се обесиха
в домът на върбите,
които тази пролет нямаше да цъфнат=
Ти
ме ядеше на закуска
и трохите падаха под масата
кръвта ми беше спряла съвсем
съсирваше се в зъбите ти
а температурата стигаше точката на кипене
в предклетъчен разпад
белтъците се пресичаха
всъщност
кучетата махаха с опашка за поздрав
знаеха че ще им подхвърлиш кокалче
а врабците нахално кълвяха
зимата беше безкрайно дълга
а стомасите им бяха празни…
бях плът от плътта ти
а душата ми
обу бели джапанки
поклони се
на колене в ъгъла
и си направи сепуко.
на клона до прозореца имаше гарван
вперил кръглото си око
в теб
докато си избърсваш ръцете в покривката
две секунди преди
да умра завинаги
знам какво грачи:
Never more...
Never more.