Вървя сама по прашни улички
и някак странно, липсваше градът..
Само някъде, в душата празника
отеква като звънка глъч ...
Срещам хората забързани,
/Нали е празник у дома/,
да сготвят ястия и виното,
да изстудят за вечерта...
А там се гонят малчуганите.
Безгрижни, пръскат детски смях..
А тази вечер, тъй вълшебна
ще бъде може би за тях..
Вървя сама, за никъде не бързам.
Без посока, спирам и вървя...
С този град сега ме свързва
само болка и тъга...