автор: pisana

Живот как с тебе да се разберем?
Издебваш нож в гърба безжалостно забиваш,
а болката ми чувстваш ли - макари настървен
или се на безжалостен преструваш.
Металът ти студен плътта разкъсва
от разрезите блика топла кръв,
но майката земя е вкоренила
в мен буйната си земна плът.
Отнемай всичко имам още
сълзи откраднали солта,
когато слънчеви лъчи са изпарили
водата в подарената съдба.
Вземи от любовта с наслада
събрала изгрев, залез и мечти
и не мисли, че злоба ме изгаря
защото няма дъжд да завали.
За миг си ти живот, но тъй безкраен
нима очакваш, че ще си разбран
живееш се макар потаен
и често с радостите оправдан.
Обичам те и с друг не бих те заменила
все още имам вятър и море,
а аз съм платноходка сива
макар и книжна с лъскаво лице.