автор: trite_gaidi

Близу до у нашту село
манастир са вири,
мунахини с дълги фусти
вътре са намират.
Куна одила до горе,
чи и ги видяла,

вика - молят са пу цял ден
и са ранят с плява.
Дяда попа върти, сучи,
се ги обикаля,
уж, напъствия им дава,
ама са забавя,
сичкити ги там приглежда,
гаче им разбира,
ех, жина му да гу лепни,
ша гу концентрира.
Вика им да са одяват
у прилични роби,
а па той под патрахила,
санким гол ни оди.

Скорос срещнаф на мегданя,
Майката им главна,
откъде ли и` издумах,
после пишман станах,
викам
- Тойти мунахини,
нещу дибилеят,
дан са слизали у село
да ги увършеят.
- Шът, ни думай - и са кръсти,
- Госпуд да ги пази,
чи ни мой да са увардим
от селски гавази.
Дип, чи яка мий ръкъта,
чи да ги завръщам,
тесни божийти кошари,
се навън ги дърпа.

Кака Пенка им събрала
вълна чак от лани,
да плитът, да за улисват
щот сидят запряни.
Колю със ина каруца
дръва им занеси,
ама са испря на пътю
вътре, зер дан влези.

баба Мита дет ни чула
вика изподире:
- Гуменкити нес ша додат
да им давам сливи,
краставици съм набрала,
даже и домати,
чи ракийца да си пият
с убави салати.
- Ама, Мито, що с`такава
от горъ ли идиш,
де си чула мунахини,
алкухол да пият.
Те са молят, песни пеят
пред икони клякат,
свещи палят, и са пазят
от греха й мерака.

Пък момцити ги задяват,
щото са срамливи,
и им викат
- Ни сте сЕстри,
зер сти самудиви,
пък унес са исчервяват,
ем и са подсмиват,
ма нали са мунахини,
бързат да са скриват.

Та таквас е тя у село,
с нашти мунахини,
никуй зер ни ша ги бутни,
ку са пу бикини.