автор: INTCHOLINI

Загубих и последната частица -
частицата от теб във мен.
А думата - ударена плесница,
кънти в ушите ми от онзи ден.

Раздадох и душата си за тебе
и слушах те с отворени очи.
Но днес за теб съм вече непотребна.
А погледът ти... сякаш ме уби.

Прозореца ти вечер тъжно гледам,
като минавам покрай твоя дом.
И като куче под луната бледа
искам да вия... но сподавям стон.

От топлото огнище ме прогони
и нож от лед в сърцето ми заби.
С очи ме гледаше сърдити, строги,
но не видя ти моите сълзи.

Така и не усети сякаш в думите
страхът голям от неизвестността,
страхът, че може утре да загубя
и тебе - моят скъп баща.

(петък) 13.05.2005г.