автор: 6arka

Разкъсвам с гняв
листа на хиляди частици,
изгарям чувства
гърчещи се
в шут
и се презирам.
Отлетели птици
са думите
с желание да бъда чут.

Ужасно е това
несъвършенство
да се заглеждам утре
в друга.
Смут.
Нима обичането
е блаженство?
Във чуждо тяло
днеска съм обут.

Добро дете,
знай зрелостта ми е самотна
и все по-тежък
е болезения вик.
Смехът ми-
страдащо животно
прочетен ред,
последен миг.