автор: Izvor

на ANG


Ваше Понтификейшество, Папа ANG-Urban ІV!,


Коленопреклонно ръкоцелувайки Ви, отправям към Вас сия си смирена молитва, с надеждата немедленно да я ретранслирате до Великия ни небесен Отец:
- Бидейки понастоящем скромен хоров тенор с як балкански глас (леко ашладисан баритонално) и съчетан с крилатата интелектуална необремененост, тъй характерна за гилдията, апелирам към богооплоденото Ви милосърдие:
- Благословете молбата ми в лъкатушния й път през корелативната перална ротация между Вас и Господ-Бог!... Причестете един каещ се грешник, подвизавал се доскоро из еротичния кьорсокак на сайта като Кумчо Вълчо, с лъчесияйното си снизхождение!...:

- Моля да бъда ръкоположен за участие в благомодерираното от Вас реалити шоу - отдел музикалносценични - оп. "Танхойзер", в ролята на същия! (Прилагам творческа автобиография и атестации за морална и вокална благонадежост от колежки в сайта;) Горещо се надявам, тъй одързостил се, да не уязвя г. Sradev, питаейки към него дълбоко почитание! Дано пожъне подобаващите му успехи, новопокръстен като Главен сценарист!... Осмелявам се, обаче, да изразя следното съмнение:
- Г. Sradev ми звучи от сайта някак възвишено и лирично... Едва ли ще му импонира теситурната надървеност и драматика на вагнеровата партия! Като контрапункт презентирам опита си на Кумчо Вълчо - не по-малко драматичен случай - и вокалната си ярост (макар и скаран с височините... Е, то тука - само до ла на първа;).

Потенциална възможност за неудачи крие само партньорстното ми с ръкоположените дами от сайта:
1. - Бледнеейки пред горепосочените поради придобита интелектуална недостатъчност ще се тъмночервенея на сцената като онова, дето го пиете вечер с основното ястие... и отчаяно-реалистично ще ревна към Всевишния: - Erbarm dich mein!
Прочие, забележете многоликостта на дамите! - Не ги ограничавайте в тесни рамки! Завъртете ги смело в неспирна ротация!... Всяка вечер (представление) - различна роля!
И освободете, моля Ви, от обязаност Сашка Васева! Тя е твърде ангажирана, пък и непричастна към сайта. Дарете с бъдност моята отколещна мечта - веднъж да стопля с прегръдката си всяка една от удостоените дами - и като Елизабет (ментално:), и като Венера (фатално;)... и после да умра! (символично...)
Иначе, обещавам, упорито да екзистирам сценично до финалания акорд - напук на вагнеровата концепция!... Защо?: - За разлика от поривистия Тангейзер, аз философски приемам проклятието - "Ти ще бъдеш опростен само когато цъфне жезълът ми!" - и отивам на курорт при Венера, навестявайки регулярно Елизабет... Пак защо?:
- Ами че Папата - проводник на Божията Любов на земята, отдавна си е имал роман с колежката си - Богинята на Любовта (още докато е можел;)... И, познавайки в детайли лириката и делата на Танхойзер, решил в умиление - на старини - да го калеса за продължител на деликатната си мисия.
Как, обаче, да каже пред света: - Опростен си. - Иди да си гледаш кефа! - ?...
И проклел Всеблагият отец наш поет с намигване, без да го екзекутира (както си е било ред)...
А..., и да не забравя - туй с жезъла си е било уговорка - мóтамо!... Че колко и е на една Богиня да накара всеки жезъл да цъфне?!;)
Да, ама поетът :(няма слънце, дето всъде грее) нищо не вдянал, пропил се от мъка, изтървал организираното "Завръщане от Рим" на пилигримите и когато (бидейки си вече дóма) изхлипал пред Wolfram von Eschenbach прочутия Romerzählung, Eлизабет вече се била поминала-недочакала...
Съзирайки я в катафалката, Танхойзер мигом са капичва...
Малко преди туй Венера са срутва вдънземи разочарована...
Леле, че батак бъркат тия поети! - не само в сайта;)
... Аз съм си най-харесал апокрифната версия:
- На "Тайната вечеря" в бирхалето ("Манастирска изба") на Папските палати ("Белите манастири"), пред бутилка "Манастирско шушукане", Padre-Pontifex & Tannhäuser "скрояват гащи" за широката общественост... Останалото е ясно:
След "жéзъл-сеИр по ватикански" Танхойзер набързо инсцинира смъртта си и отсяда пожизнено на Wenusberg (пълен пансион - all inclusive). Елизабет си е възвишена и душата и се стреми към Небето, закъдето скоро получава безсрочна виза с клауза за двойно гражданство (Himmel + Wenusberg), а от Венера - в дар - лятната й резиденция. Двете красавици се погаждали невероятно (нали са, de facto, два прочита на един и същи текст?:). И двете обичали Танхойзер, и той - тях...
Е-е-е!... От това става бир-таман финален терцет и хор на съгласието за новия фасон на операта!... Ама най-добре - дует - Венера и Елизабет, "набъбващ" в двутемна фуга (помогнете ми, Падре!;) - пласт подир пласт из фактурата - блат подир блат - торта става - огромна и сочна, като за юбиляр-новобогаташ. А Танхойзер (с Ваше позволение - моя милост) загадъчно мълчи, гушнал по една изгора под мишница, след досиешни вокални подвизи (мальей - чи съ утплеснъх... Де ми фръкнъ блъгузвучийту?!)... Та:
2. - И аз като своя духовен пастир (Ваша Светлост, с позволение), съм мъж твърде старомоден. Погледът ми (фриволно тенорален) трудно фокусира, камо ли да еректира. А фалическият символ... Ах, нищо не остава възишено и символично, Ваша Сияйност, под мощната помпа диафрагмена (певци нали сме?), ами се вкоравява до бруталност реалистично. И излагайки тоя гнет на "подлютяване" с фемининните флуиди на екипа (изключая г. Sradev), опасявам се от интонационни отклонения!...
Като алтернатива, бих се осмелил да Ви се препоръчам за студиен запис на цялата Танхойзерова партия. После ще "изпълня" същата на плейбек- за всеобщ ужас, танцувайки (с цел уплътнение на кадъра;) посменно с Венера - най-уплътнено тáнго д´аморе, а с Елизабет - изискано - менует...
Вие, всъщност, като "изкушен" в областта, прекрасно съзнавате - За днешната оперна режисюра табута няма!
И ако все пак моите скромни молби не сетят Височайшата ви благосклонност,
драговолете, Всесветлий, да ме удостоите с някоя незначителна роличка!
Например, в Първо действие (ако сте милостиво склонен) мога да се превъплътя в ника си - Извор:
а) - В сцената с овчарчето, преди шествието на пилигримите - създаващ идилична, гобленна обстановка..., или
в) - като термален минерален извор - подово отопление за опашчиците на развълнуваните сирени (нежно ласкающ ги;)
Ако благоволите да предпочетете в) - то, моля Ви, отчитайки непонятната мимолетност на сцената (по Вагнер) - оставете горките сирени да вият и се плацикат из водите ми до самия финал на творбата! Доставете ми тая малка, земна радост!...
... В случай, че се снижа, духовно пронизан от гневния меч на вика Ваш: - Анатема!, а молбите ми всите бидат справедливо отхвърлени, заради греховете ми в миналото, остаям си вопреки извирующите от мен вместо вода сълзи Вам до дъх сетен признателен син (ногу малку блудьен;)...
Благодаря за вниманието и прочита!
От сърце Ви желая - Бяло пране!,
а на шоуто Ви - Успешно съвъкупление с Историята!!!


Смирен пилигрим:
Извор Вълчев