автор: Amar

Ничия длан моли за ласка.
Ничия ласка милва дланта.
Устните ничии чакат
да тръпнат в целувката ничия.
Безлично е всичко.
Нищо не искам.
Очаквам безкрая.

В ничии пръсти косите заравям.
Сълзите ничии капят.
Събирам ги
в душата си ничия.
Като бисери.
Ничии.
Друго нямам.

Вече не ще пия от теб,
когато съм жадна.
Ничия жажда ме мъчи.
Вливам се в себе си.
Плувам в ничии сълзи.
Сещам ничия болка.
Аз ли съм?
Ничия…

По пътя ничий вървя.
Срещам ничии радости.
Искам да ги открадна.
Нека са мои.
Нека бъдат мои -
на мен -
Ничията.
Друго не остана.
Радости ничии лъжат
душата ми…
И става все по-ничия.

Ничия нощ ме примамва.
В мрака ничий ме чакаш.
Знам, че си там,
знам, че ме искаш
в ничия нощ.
Знам, че ще дойда отново.
Ще потъна в ничии ласки,
подмамена от ничия обич.
Припознах я за твоя.

Сърцето ми ничие плаче.
Следвам светлината
на самотния път,
който звездите ничии сочат.
И вървя ничия в мрака,
Мракът остава зад мен.

Идва ли ден?

Вървя и не спирам
по земята - гладък сатен.

Вървя, устремена към нея.
Ничия, вливам се в ден.
И все към деня ми ме води
светлината - ничия.
Като мен.