автор: fadul

Когато съм със тебе съм различен;
отказвам роли в злободневни епиграми,
с които най-редовно се закичвам…
Макар да знам, че мразиш да те мамят.

Когато ме обичаш съм спокоен.
От всекидневни навици не се влияя
и погледът ми не е еднослоен…
Дано поне това ми завещаеш!

Когато ме напуснеш ще приседна
на топлата земя от сласт огряна
и сигурно ще плача като за последно…
А после пак предишният ще стана.