автор: tabakera

- знаеш ли, не съм склонна към бурно изливане на чувствата по натура съм по-скоро отшелник. Не търся празнословието, нямам нужда от общуване извън работата.
- това ме уби, не мисля да говорим по работа. Да вадя изгода от удоволствието това не е в мой стил. Интересен ми е човекът извън границите на религиите и пространството обвързаният единствено към полета на въображението, защото земята е твърде гъсто населена. Пред очите ми са цигуларят от Марк Шагал, седнал като коминочистач на дървения покрив или летящият странник с чанта през рамото. Все по-рядко ги виждам извън пределите на земното притегляне. За мен срещата между двама души е ритуал, а отмяната й малка смърт.
- ти прие думите ми за отшелничеството буквално..
- всъщност те разбирам, ти ми говориш за едно емоционално отшелничество, за бягството от реалността в книгите и работата. Сега се замислих дали е работа творчеството? Естествено отговорът го знаем и двамата.
Аз съм в другата крайност. Черпя идеи и енергия за живот от общуването. Затвореността е маската ми, през която се филтрират индивидите не станали обект на наблюдение. И въпреки това съм страшно пасивен. Намирам обектите си на улицата, в нета, в работата. Даже имам чувството, че те ме намират сами, искат да бъдат написани или украсени с повече човечност или красота, която не носят. Ти бе изключението, пък аз както знаеш не обичам изключенията. Приличам на онзи застаряваш смотаняк, който се придвижва по едни и същи релси. Разликата ни е в това, че зарязвам работата си заради обекта, защото свободата е в това да можеш да си го позволиш.
Живея от това.