Ще дойде ден да си простя...
Да се обикна... идва ден.
Ден, в който няма да тая
тъга към другата у мен.
Ще кажа "сбогом", без да жаля
разплаканата самота.
Ще ме напусне неразбрала,
че съм безсилна да я спра.
И в този ден ще туря пепел
на всички минали вини.
Ще се изправя неукрепнала,
но вече няма да боли.
Ще дойде ден да си простя...
Умело теглейки чертата,
пристъпвам бавно към деня,
когато ще съм си достатъчна.
Да се обикна ....идва ден!