автор: xxlogre

Някои жени с възрастта стават по-сладки.
Не съвсем като мушмулите, в които ще се превръщат някога, а като бананите с черни точки. Кожата им потъмнява, изтънява и леко се сбръчква. Но вкусът им остава премаляваща сладост, примесен с лек намек за гнилост.

Изобщо жените и плодовете имат много общо. Между първата менструация и края на девствеността са като оранжерийни ягоди. Изглеждат апетитни и сочни, но само на външен вид, иначе не са сладки. Могат да се консумират само с много захар. Истинският ценител ще почака тяхното същинско съзряване.

След като започнат да правят секс до първата си бременност, жените са като култивирани ябълки. Имат много сок, но все още накиселяват. Изстискани се пият натурално, без консерванти. Може и с бяло вино. Ако останат такива цял живот ферментират и стават на оцет. Тогава служат единствено за подправка на салата за ракия.

Най-хубави са жените през време на бремеността. Тук вече можем да ги оприличим на пиршество от всякакви плодове, аромати и вкусове. Мъхести необелени резенчета праскова, изчистени от костилката твърди черешки, голямо хлъзгаво парче пъпеш. Поднесени върху пищното блюдо от тялото на някоя главозамайваща бременна сладострастница, заедно с леко алкохолен коктейл с много лед в луксозна стая с климатик в непренаселен курорт.

Жената съпруга е като цитрусите. Може да е сладка като портокалите, сладко-горчива като грейпфрута или откровено кисела като лимона. Специфичното за тази й възраст е, независимо от разликите, че има семки и върви с водка.

По-късно, както вече казахме, едни жени се превръщат в банани, а други не дотам щастливи, бавно но сигурно се носят по течението на времето, докато не се превърнат в презрени за изтънчения вкус мушмули. Но за мушмулите няма да говорим. Поне не сега. Не само защото не вървят с питиета и влизат в противоречие с естетизма на настоящото есе. А и защото, не е дошло още времето автора да консумира такива.