В света на вещиците-скок в перверзията
Всеки ден
подреждам мислите си,
защото те са моят инструмент-
с тях постигам целите си,
а основната ми мисъл е:
"Ще те убия! Ако не днес,
все някой ден…"
Ах, този съпружески живот!
Откакто се роди тази идея,
се почувствах жена -
пред мен се ширна перспектива:
ако не днес, все някой ден,
страхотно!
Казваш ми, че съм хубава,
но аз не ти вярвам,
защото основната ми мисъл
ме владее, а не ти:
но защо не и сега,
и така всеки ден?
В началото беше трудно,
но сега го правя с успех -
размазвам те по цялата стая,
като преди това ти откъсвам топките
и ги изяждам с опияняваща ненавист.
Това, че лягам до теб нищо не значи,
защото съм те убила в душата си,
а ти не можеш без мен -
ти ме познаваш не като жена,
а като твоята майка,
от която имаш нужда всеки ден,
но знаеш, че вече не ти принадлежа.
Сега съм до теб
и ти се стараеш,
но мен вече ме няма
и така те убивам за пореден път.
Но ти не си ми достатъчен, миличък…
Виж, моят любовник - Интернет,
е нещо съвършено друго,
защото чрез него мачкам наведнъж
по 200, 300…даже и по 600 наивници
и то за броени часове…
И ще ти кажа как: чрез стихове.