автор: __DEBUG__

Година, три месеца и двадесет и осем дена,
откакто за последно целувах нежната ти кожа.
Не помня, истина ли беше, или беше сън,
във който седнала на скута ми избърсваш
със салфетка несдържаните устни.
Дали отново не сънувам, че будя се
във четири през нощта сред блянове,
в които осезателно усещам мекия ти задник
на две педи от прекрасните ми колене.
Дали сега съм буден, или мъчи ме кошмар,
където търся те до себе си, а теб те няма,
и само образът ти, който пазя предпазливо
в мислите си иска възбудата ми да сподели,
отново плъзгайки ръце по топлото ми тяло.
Година, три месеца и двадесет и осем дена
за мен загадка си оставаш - неразгадана,
а аз отново и отново събуждам се във четири
през нощта, изисквайки от себе си самонаслада,
представяйки си теб, сред всички други - само теб,
докато огледалото поглъща бавно отражението ми,
над мивката, която за пореден път дарявам
с познатия й вкус - плодовете на екстаза.
Година, три месеца и двадесет и осем дена,
във четири през нощта, между влажните чершафи
опитвам да заспя отново, отново да сънувам теб...