В тази вечер недискретна
многоокото небе
с милион светулки светна,
върху черно кадифе
някой разпиля звездите
и поръси със брокат
лунен път за нас. Опитай
винения аромат
на изпръхналите устни...
Разпръсквачът на звезди
със ръцете си изкусни
свят за двама сътвори.
Доверчиво ни напътства
Сребърният еднорог,
с виртуозните си пръсти
вая глина сръчен Бог..
Да, върти се полудяло
дървеното колело,
може би от глина бяла
Той твори сега ребро...
През очите на небето
гледа Старият Грънчар,
с милион светулки свети
чудна нощ... Щастлив кръчмар
вино в чашите разлива
и пияната луна
като остра брадва впива
рог в лицето на нощта...
В тази вечер недискретна
свят за двама сътвори
благосклонен Бог... Небето
мига с милион очи.