автор: jel

Имало едно време,някъде далече в Аляска,един златотърсач.
Със своето сито промивал купища пясък и камънчета за да открие шепа златни зрънца.
Уморен от работата той хапвал на две на три,помолвал се и лягал.
Унасял се във своите сънища, а те му говорели за детството и за... да,той сънувал как някъде нагоре по реката,близо до големия водопад,там,зад скалата с форма на птица открива огромна златна жила.
Само че,като се събуждал и тръгвал да я търси не можел да намери ни водопад,ни скала.
Отчаял се от търсенето и се примирил със своята съдба - да промива купища пясък и камънчета за да открие няколко златни зрънца.
Макар,че те блестели така ослепително той бързо ги мушвал в малката кожена кисийка,която направил специално за тях.
И така ден след ден се търкаляли сиви и еднообразни.
Но един ден той чул,че негов съсед открил златна жила и наистина когато отишъл там той направо онемял-толкова много злато на едно място не бил виждал. Поздравил съседа си а всъщност сърцето му тъгувало. Откровено казано завидял той на този човек и заплакал от мъка.
Тогава Бог му проговорил:
"Човече не завиждай на богатството на другия а потърси своето богатство.
Аз съм ти дал богатство,само бъди постоянен,търси го! Върви нагоре,нагоре,
към планината и там до скалата ще намериш своята златна жила."
И златотърсача тръгнал по реката нагоре. Вървял,вървял,вървял и търсел.
Търсел големият водопад и скалата с форма на птица но уви...Нямало такова нещо. И той се отчайвал всеки ден а през ноща в сънищата си виждал богатството.
Накрая златотърсачът решил,че дявола му праща тия сънища и решил да ги забрави но продължавал да върви. Дрехите му се изпокъсали,обувките му се пробили обаче той вървял. Уморен от пътя хапвал две на три,помолвал се
а после заспивал. И отново същия сън. Но този път било по-различно.
Бог му казал в съня "Ето ти стигна,богатството е твое." Златотърсачът понечил да каже нещо но се събудил. Ядосал се дето вярва в сънища но пак тръгнал.
И както си вървял брадясъл,уморен,с хлътнали очи той зърнал големия водопад.
-О,не...! Не повярвал на очите си златотърсачът
Привижда ли ми се?! Разтъркал очите си и погледнал отново но не било мираж.
Водопадът бил наблизо и дори той чувал шума му - първо тихо,после по-силно
и по-силно докато най-сетне го приближил и точно до водопада била и скалата с форма на птица. А там било златото.
Та това е приказката. Този човек намерил богатството си защото вървял след своя сън. Ако вярваш и ти в своята мечта като него,ако слушаш Божия Глас
ще успееш.