автор: nadya

Преболедувах те
до следващата мисъл
промъкнала се
в бялото на ириса,
в пулсиращите нежно
венички,
в стрелките отмерващи
ритъма на времето

Премълчах те
в мокрещите стъпки
на пътеката,
в безсънни нощи
превърнала
слънчевите залези
във изгреви.

Изчаквам те в целувка,
срамежливо-палава
в устните
разтворила цветовете
на надеждата.

Извървях те
пролетно ухание.
Време е да помълчим
пред тръгване
в края на цветното
разлистване.
Плодовете раждат
истини от които плаче
болката.