автор: 4ista_sylza

Навън притихва тъжна юнска вечер
долита с крила на пеперуди
а сенките им палави и луди
играят си с моите коси.
Очите ти са тъмни изумруди
проблясващи като искра в ноща
на светлината бледожълта
оставят своята следа.
Желая ги и близки и далечни
но често ги изгубвам в ноща
приканвам ги от спомени сърдечни
при мен сами да долетят.
Как искам твоя смях от тях да бликне
подобно ручей нов сред резедава шир
тогава и гласът ми ще възкликне:
Обичам те безспир, обичам те безспир.
Тогаз тръгни към мен, по мъничка пътека
забравена в тъмната гора, сред хилядите силуети
на жени, след хиляди лъжи, при мен ела.
Поспри за миг огледай се и виж, че аз те чакам
с грейнали очи на пътя стар, отъпкан, извървян:
Обичам те без свян, обичам те без свян!