автор: 4ista_sylza

Какво си преживяла мила мамо,
до днес се питам, ала не узнах
годините се завъртяха рано,
тъй неусетно минаха край нас.

В годините на свойта младост
загубила си майчината обич,
все още уязвима в света ,
приела кротко свойта орис.

Но и тогава ти глава не си склонила
за нас си мислела, две ангелчета малки
да ни отгледаш здрави и щастливи
да станем като тебе пример ярък.

Сега те виждам в бяла светлина
с ръце отрудени, корави
как залък слагаш в моята уста
а твоята затворена оставяш.


Приведена над мойто тяло
с поглед разтревожен и унил
подаваш ми вода и хапче бяло
от болка ти да ме спасиш.

А твоята кога ли ще изчезне
кога товарът ти ще понеса
ще стана вестник непотребен
ако без теб остана в света.

Прости, сълзите ми напират
и капките не мога да изтрия
прости, че често бях себична
и моята отрова пиеше.


Прости ми мила моя мамо
не бях достойна дъщеря
днес имам всичко щом до мен си само
защото ти ми подари света.

До мен си, но не зная докога
и отговор не искам да получа
до мене остани така
защото имам още да се уча.

До мен си и до мен оставаш ти,
защото Бог ме подари на Теб
до мен си, и в този стих сподавен
защото той е посветен на теб.