автор: Esenen_dujd

Показа ми света, аз след това без свян си го прибра обратно в дълбоките джобове на безмилостния ти егоизъм. Не те е срам! Какво говоря, разбира се , че не те е.
Съблече всичките ми мисли, а след това блудства с тях. Кажи ми какво е чувството да си силен, моля те! Кажи ми, победоносната усмивка прави ли те щастлив? Усмихвай се, точно така…така… Възхищавам ти се, знаеш ли? О, да, сериозно говоря. Усмихни се пак, виж колко ти отива това студено подобие на усмивка. И зимата не беше по-студена от теб, замислял ли си се?
Ела да поиграем. Искам да потичам. Имам нужда. Искаш?! Не мога да повярвам, честно. Хайде, застани там. Да, точно там, под люляците. Някак си убиват злобата в теб. Добре се вързваш с фона. Черното стои прекрасно на тези бели цветове, безбройни и прелестни. Обиждаш се, че те боядисвам с този цвят?! О, прощавай! Забравих, че лицемерието е качеството,което цениш най-много. Прощавай, прощавай. Добре, мисли си , че си розов, нямам нищо против. А и отива на лиготията ти в крайна сметка. Аз ще се скрия на едно много тъмно място. Хващам се на бас, че няма никога да се сетиш кое е то. Ще разбереш, не се притеснявай, ще разбереш. Вълнувам се. Ще настъпи и моят триумф, ти какво си мислиш? Само че изобщо няма да разбереш откъде ти се е стоварило всичко онова,което предстои. Усмихвам се. Ехидно, да. Ти ме научи, не помниш ли?! Ех, а мислех , че поне памет имаш. Жалко, жалко. Мога да си играя с теб както си искам. Но не сега, сега е още рано. Нека наредя всичко по план.
Хайде, не ми се подигравай, скривай се по-бързо, че нямам търпение да те смажа. Коленете ми омекват, само като си представя физиономията ти, изкривена до болка от безпомощност. Търпение нямам, разбери! Сещаш ли се за детското филмче Том и Джери. Разбира се, то е класика. Защо ли питам изобщо. Е, значи представи си, че аз съм мишката, а ти си котката. О, харесва ти тази роля, нали. Да, да. Потъркваш ръце под люляка. Представяш си как ме хващаш. Ех,ако знаеш само как ти отива…на черното. Но забравяш, че мишката е умна. Подценяваш ме.
Скривам се в моето скривалище. Усещаш остра болка в сърцето си. Усмихвам се. Започвам да сглобявам всеки спомен от съвместното ни минало. Всеки, който ти късаше смеейки ми се. Започва да те боли все повече и повече, а аз започвам да се смея с глас, залепяйки малките парченца със любовно лепило. Не си очаквал, нали? След всичко,което ми стори , не си очаквал още да те обичам. Хехе, кой се смее сега,миличък? Виждаш ли? Смехът ми кънти в ушите ти, а сърцето ти се пълни със спомени-залепени и отново живи. Сгъваш се от болка. Все пак имаше моменти,когато ме обичаше, нали? Точно тях сглобявам, да. Точно тях. И ще ги злепя здраво в туптящата ти плът, която наричаш сърце. Започват да се смеят и да изникват един по един гнейки се като малки деца. Плачеш?! Ех… Чак това не съм очаквала. Но определено сега ми е по-сладко.
Ето,аз спечелих и сега мога спокойно да умра там, където се скрих. Това е последната част от плана ми. Така никога няма да ме забравиш, защото ще съм жива в теб,а ти точно това не искаше. Усмихвам се. Доволна съм. Край на играта. Аз победих.