автор: Mojsei

Книга трета. Библията - загадка на вечната човечност

Част пета. Повторение на закона на живота

( Продължение )

Глава шеста. Противоречие

1.Законът на живота трябва да се познава и да се пази като се предава от поколение на поколение.
2.Законът на живота е действие, което утвърждава доброто и води до умножаване на населението.

3.Цялостта на съществуването се постига, когато се обича Бога с цялото сърце, с цялата душа и с всички сили.

4.От името на Бога, на израилтяните се обещава земя, която не им принадлежи, градове, които те не са изградили, къщи, пълни с блага, които те не са създали, кладенци, които те не са изкопали, лозя и маслини, които те не са засадили, а всичко това е в противоречие със закона на съществуването.

5.Страхът от Бога се издига като нравствена норма за разрешаване на очевидното противоречие и утвърждаването му като правда.


Глава седма. Психологическа подготовка

1.Израилтяните се подготвят да изтребят седем народа с фанатичното оправдание, че те са обречени от Бога.

2.Забраняват се бракове с представвители на чужди племена, за да не настъпи разложение.

3.Болестите са един от инструментите за справяне с враговете.

4.Подготвяната жестокост по отношение на местното население, което ще бъде изтребено, започва да се култивира като храброст, свързвана с извървяния вече път на кръвопролитни войни.

5.Изтребването на народите, обитаващи, набелязаните за завземане земи, се планира да става поетапно, за да не се предизвикат епидемии.


Глава осма. Планиране на бъдещето

1.Страхът от Бога се утвърждава като основна нравствено-психологическа мотивация в поведението на израилтяните

2.Паметта за времето на робството и трудностите по време на похода из пустинята, продължил четиридесет години, трябва да остане жива като основа на непоклатима духовност.

3.Земите, които ще бъдат завладени, предварително са проучени и за тях се знае, че са плодородни и богати на полезни изкопаеми.

4.Не трябва да се допусне благоденствието, което ще се постигне в новите земи, да се превърне в източник на разложение.


Глава девета. Отношението "Мойсей - Бог"

1.Мойсей обосновава влизането на израилтяните в земите отвъд река Йордан не като израз на тяхна правда, а поради нечестивостта на народите, които ги населяват - нещо, което си остава голословно твърдение пред признанието, че това са по-силни и по-многобройни народи. Бог, който е кумир само на израилтяните, си позволява да се разпорежда със съдбата на други народи?! Бог е инструмент в ръцете на Мойсей, чрез който се дава решение на всеки заплетен за разрешаване въпрос.

2.Мойсей обвинява израилтяните, че са си останали "коравовратни", проявявайки непокорство и доказва, че той многократно ги е спасявал от божия гняв, за да прикрие кървавото насилие, което той е бил принуден да упражнява по отношение на собствените си народи, в това число и по отношение на най-близките си родственици - сестра и брат.

3.Мойсей говори винаги от името на Бога, а Бог е този, който винаги се вслушва в съветите му с изключение на решението той да не премине река Йордан, което допълнително го характеризира като велик водач.


Глава десета. Силата на вярата

1.Мойсей утвърждава положението си на водач на израилтяните от името на авторитета на Бога, с което превръща вярата в сигурен инструмент на своето управление, изискващ любене на Господа с цялото сърце,с цялата душа и с всички сили.

2.Чрез племето на левитите Мойсей институционализира модела на своето управление. Свещенниците са и лекари, и негова лична гвардия. Те заемат особено място в обществото и поради това, че са напълно осигурени материално, не получават собственост като наследство - за тях се грижи цялото общество чрез даренията, които принася.

3.Страхът от изтребване е един от основните инструменнти на управлението, упражнявано от Мойсей.

4.Твърдението, че Бог не приема дарове, може да бъде разбрано правилно в смисъл, че той е справедлив и неподкупен, но не, че не трябва да се правят приноси.


Глава единадесета. Благослов и проклятие

1.Благословът и проклятието са двете страни на съществуването, стързани съответно със спазването и с нарушаването на закона на живота.

2.Спазването на закона на живота прави човека решителен и дори дързък при постигане на набелязаните цели, колкото и труден да е пътят до тях.

3.Законът на живота трябва да се изучава от най-ранна възраст и да се носи в сърцето и в душата като логика на щастливото съществуване.


Глава дванадесета. Повишено внимание при изпълнение на закона на живота

1.Чужди кумири и богове трябва да бъдат отхвърлени, за да се утвърждава и въздига собствения Бог като обединителна идея и институция на общността, като добро за всички, а не като доброто, както то се привижда на всеки поотделно. В такъв случай, функциониращата общност, достъпна за всеки, се превръща в синоним на Бог.

2. Сред правилата на поведение на първо място се утвърждават тези, свързани с правенето на дарения, храненето, почивката, отношението на уважение към чужденците, вниманието, с което се изпълняват предписанията на закона на живота.
/ Следва /