Шепа есенен прах
по земята се пилее
и не го е никак страх,
че вятърът ще го отвее.
Шепа есенен прах
сред море от стихия.
Поглед есенно плах
в светло-жълта носия
Носи чувства гробовни,
лъха есенен здрач.
Падат маски любовни,
тихо чува се плач.
Шепа есенен прах-
рой прашинки в небето
и само една от тях
падна тук,във сърцето.
Бавно капят вън листата
тихо рони се дъждът-
есенният прах в сърцата
е приключил своят път...