Обичам малките ти изненади,
очите ти, онези скрити пламъчета в тях.
Обичам вечерите тихи
с мислите за теб
на чаша липов чай.
Обичам кратките ни срещи,
откраднатите мигове
и нашите места,
където бързайки
в напредналия делник
пропускаме "случайно"
по нещо много важно,
тъй съществено,
останало до следващата среща
на чаша чай.
Така забързани
в зимен студ и адски летен пек,
невидимо прегърнати
ще сме и в утрешния ден.
Сега усмивка ти изпращам,
допивам своя сладък чай.
До утре !
Лека нощ ти пожелавам,
на теб мой пясъчен мираж.