автор: vintersorg

*** На Христо Проданов***

Върхът немее в гримаса от лед,
сковал бездушните черни скали.
Един мъж крачи бодро напред
и все нагоре, все нагоре върви.

Сред пронизващата белота
воят на вятъра яростно фучи.
Надига се горко снежна стена,
сред нея бляскат две ясни очи.

Единствена крачка само и в миг
застива цял изтръпнал светът.
Пред човешкия подвик велик
дори природните сили мълчат.

Твоите очи гледат в простора
вековната мечта на стотици
останали във низините хора
и техните нищожни душици.

Сега над всички, там горе, си ти
и слънцето току над тебе грее.
В очите ти сигурно бляскат сълзи
а в твоите ръце трибагреник се вее.

Е, направи го! Постигна идеала,
надеждите, твоята детска мечта.
Ти гледаш ни от планината бяла,
величествен от покрива на света!

Сега слизай,Христо, не се бави!
Пътят е страшен, но не унивай!
В теб са вперени милиони очи
и с поглед мълвят "Не заспивай!"

Върхът немее в гримаса от лед,
сковал бездушните черни скали.
Скрит под снега, безжизнен и блед
един истински мъж кротко спи.