Още тлее огненото пепелище
над нашата изстрадала земя.
И тръпне бащиното ни огнище!
Хора, не забравяйте това!
И кръвта геройска по Балкана,
костите бели из Стара Планина!
И не зараства юнашката рана!
О, за Бога, не забравяйте това!
Църкви горяха в селата разбити,
пищяха отведени в робство деца!
И плачеха над майките убити...
Не забравяйте това!
Бесилки черни стърчаха навред
и тържествуваше злата съдба!
Убити лежаха в полята без ред.
Не забравяйте това!
Но славни герои подеха байрака
и биха се за кървавата свобода!
Защото храбрецът чудо не чака!
Българи, не забравяйте това!
Те още са там сред скалите,
те още лежат долу в пръстта.
Ала за тях никой не пита...
О, хора... не забравяйте това!
Защото добро не чака народа,
забравил героите с лека ръка.
И техния призив за бунт, за свобода!
Не забравяйте това!!!