автор: sradev

Баба ми, бог да я прости, все си припомняше сестра си, и все за това, как взела на заем едно спиртниче, някъде преди войната (не си спомням коя война беше) и още не й го върнала.

Тя добрата памет е наследствена. И аз някои хора си ги помня дъълги години и все едно и също за тях си припомням.

Майка ми има и до сега навика да държи в хладилника една краставица в полутечно състояние и една леко позеленяла буца краве сирене. От време на време и те тайнствено изчезват. Ако не съм ги изхвърлил, то тяхното изчезване за мене си остава загадка.

Преди 35 години си купих каса "Шуменско пиво", от онова в малките бутилчици, така най-обичам да го пия, па и то рядко го имаше по пазаря. Кощунство е да се пие топла бира, та пъхнах касата в хладилника и избягах навън от дома, за да не се изкуша и да я пия неохладена. Мотая се из града и си представям как се охлажда бирата в хладилника, как ще се изпотят бутилчиците. А то едно слънце пекнало, аз се потя с едни неелегантни капки солено-лепкави... но със силата на волята придърпвам краката да не долетя до хладилника. След двучасова тренировка на волята и проверка на издръжливостта на сухо - прибирам се у дома.

А те, родителите ми, имаха един приятел, тренирал дълго на международни банкети, който хапваше по 20-тина кюфтенца след вечеря. Не щеш ли - дошъл междувременно у дома, родителите отворили хладилника и ... точно пред очите ми той погълна последната бутилчица бира и трохите от сиренето.

Та и до сега, като си слагам бутилка бира в хладилника, за него се сещам.