На Pisana
Болезнена сладост
в пулсираща младост
възторзи вривява
и тази омая в сърцата запява,
а с нея съм нежна
в тръпка копнежна,
когато ме искаш
и нежно притискаш,
политайки след
в ново напред,
а аз те пристягам,
към тебе посягам
и тъй ни привлича,
когато увлича
пътеката сладка
от нежност по-гладка,
че вече не зная,
не мисля за края,
защото пленена,
в теб съм стопена
и с мен идентичен,
но в нещо различен
си пак благодарен -
с мен солидарен
в онази взаимност
с ранг на интимност.