автор: Izvor

Някои превръщат Небесното в греховно, други - "греховното" в Антигрях.
На една Антигрешница - copie - за честното, мило и СИЛНО:
"Аз те обичам (не още те обичам)"

Обичам те ВЕЧЕ!!! -
изрекох с (твоята дързост).2!
Много пия... - бавно, но МНОГО!
Не пуша.
Излях си ракията.
Дай "Христовата кръв"!
С бутилка цяла ще стартирам,
но ще я наливам, все пак,
в чаша.
А погледа ти
ще изпивам направо
от бутилката на придошлата ти
аура )))...
Напук
ще пуша днес!
Угасна ми последната
цигара...
Несръчен съм нещо.
Прости!
... И твоите ли свършиха?
Аха...
- Ела да те засмуча
до пети!,
Да те прегърна
и да се разлея
по вените ти
като вино...
И нажежена,
като Хефест да те хвана
в клещи...,
на наковалнята
да те положа...
... и да чукам,
чука-ам,
чука-а-ам,
там, където ти е
най-горещо... -
- и с четката-кокетка,
с която те рисувам,
и с грапавия боздуган
на твоята и мойта
страст...

Във клещите
желязото
разцъфна като люляк...
и омекна.
... Да не пропуснем времето
за ласки?
Дишаш ли?!...
Не искам да изгубиш ни искра
от своя огън,
потъвайки гальовно
в Хипнос...
Вземи от дланите ми
всички въглени!
Отново ги налей
в очите си,
за да нахранят
с лято
твойте
сънища...