автор: unforgettable

Да забравим кои сме, за малко поне!
Да забравим какви сме могли да си бъдем!
Ти да станеш отново мойто светло момче,
аз - момичето смугло с поглед бездънен.

Да изчезне светът за една нощ поне,
да не скърца страхът, да не драска обидата.
Да ме гушнеш с жадували, неспокойни ръце
и да слушам притихнала как денят ти е минал.

Да приседна във скута ти за минутка поне,
да потънеш в очите ми - пъстра, топла палитра.
Да откраднеш от времето да си с мен насаме,
да целувам задъхано, без да трябва да питам.

Да се любим безпаметно за последно поне!
Да докосна и галя всяка твоя луничка.
Да ни гледа безсрамно пълнозвездно небе,
а на съмване утрото едва да наднича.

Да забравим за себе си, за малко поне?
Непростеното, фалша, студените думи....
Има шанс да живее или най-после умре
онази сбъдната хубава приказка помежду ни.