Дъждовни капчици във въздуха-нежни,ефирни,като ласка докосват лицето ми...
Полепват по клепачите и когато поглеждам към слънцето...всичко е в невероятни цветовете...
нося дъгата върху самия край на миглите си...
В една почти измислена гора посрещам заедно с ромона на веселото поточе един Вятър...Той е безплътен,а така осезаемо ме гали...кара клонките и цветята около мен да се извиват в някакъв ритуален танц...Усмивка изгрява върху коприната на поточето...и то е усетило дъждовната целувка на въздуха...