автор: Nezy

Искаш ли да се поглезиш
в топлото на мойте длани
и душата да отдъхне
върху тихото ми рамо?
Само думите да капят
и от тях да никнат светли,
невъзможно измечтани,
изсънувани куплети;
да рисуват тишината
или да пилеят багри...
Или във зелени люлки
към небето да те грабват
клони, от дъжда родени...
И да бъдеш част от мене-
светла като стрък надежда.
И, учудени, очите
към звездите да поглеждат,

и духът да се въззема,
гален от самата Нежност
в топлото на мойте длани.
Искаш ли да те поглезя...