автор: loveforever

         на всички ,които познаят тук макар и частица от себе си

Той бе така красив - невероятен!
Пленителен и в профил, и в анфас.
Духът му беше призрак необятен,
със поглед покоряваше в захлас.

Той беше толко чувствен и омаен
разтапяше дори сърца от лед.
Сам бе поел във похода незнаен-
да бъде рицар по съдба и за късмет.

Той имаше осанка на бунтовник,
див нрав, чаровен, с кроткост усмирен,
кален сред битки и тегла чутовни,
във вихъра на страсти запленен.

В усмивката му бягащи искрици,
напомняха за падащи звезди,
прехвърчащи като безгрижни птици,
свободни, крехки, бляскави, добри.

Ръцете му - две силни мъжки длани
с прегръдка като дъбова гора
солидни, вещи, ласкави, желани,
мечтани като утринна зора.

Сърцето му - едно море от нежност.
изпълнено с любов и добрина,
една така поглъщаща безбрежност,
даряваща покой и топлина.

Той бе реалност, битие кармично
и ад, и рай, и бог, и сатана,
бленувано вълшебство, тъй магично,
мечта за всяка истинска жена.


2.05.2005г.