автор: pafka

нося спомените си навсякъде
като ръчен багаж
/във кошница за пикник/
и когато спирам да почина
съвсем импровизирано
постилам за обяд
крилатата покривка
със петна от минало

тръгвам си когато се наситя
на дървото облака пчелата
за да мога някому
да ги разкавам дълго
за да мога дълго още да ги помня
дълго наблюдавам гледката
когато си отивам чак разбирам
че всъщност съм останала назад