С посвещение
На всички, които се страхуват да продължат или да погледнат назад!
Животът ми - объркан кръстопът.
Поех посока пуста и нелека.
Табелите и да не бяха кът,
щях пак да следвам моята пътека.
Издрах ръцете си по шипове и тръни,
кървя от остри, злобни камънаци,
пълзя и вия с удари в гърба ми,
но продължавам... в просека без знаци.
Нерядко бивах сладко изкушена,
да кривна по разчистени пресечки.
И колкото да бях по-зле ранена,
по-лесно сривах следващата пречка.
На всяко падане загубвах
по малко от ронливата ми същност.
И се изправях леко попрегърбена,
несигурна за пътя и насъщния.
Странях от редките случайни срещи,
с поредица самотници изгубени.
Докосвах ли, ми взимаха по нещо
и отминаваха нехайно самовлюбени.
Не ме убиват раните нанесени,
зарастват плътно, преди всяка следваща.
Боя се от безцелно равнодушие,
което ме души и ме преследва.
Ще скитам явно дълго непотърсена,
ще жуля колене и остри лакти.
Дай Боже, още непрекършена,
да стигна някой ден съдбата си.