автор: unforgettable

Без ирония

Посмях да искам нещо от живота.
(Видях, че другите го правят всеки ден.)
По-скоро плахо, даже с неохота
и страх поисках нещичко за мен.

Преди да се реша, че имам право,
не само не мечтах... а не сънувах,
пустееше все повече отляво
и с празната си самота будувах.

Съвсем повярвах, че съм бита карта
и че отдавна съм човек, напълно свършен.
И то заради "куци" фалове на старта
и купища финали незавършени.

И тъй, посмях и аз мечта да имам.
Поисках от живота да съм куче.
Мечтата ми се стори приемлива
и се надявам скоро да се случи.

Да бъда собственост на горд стопанин,
да го е грижа, ако чувствам болка,
като ме вижда да се радва, да ме храни,
да ме извежда на вечерна обиколка.

Когато съм игрива, да ме хвали,
по кучешки ще бъда благодарна.
И ако в миг на радост ме погали
ще съм му като куче вярна.

Мечта ми е да съм домашно куче.
Дано не искам много от живота!
Ако пък сбъдне се и шанс получа,
по кучешки ще върна на доброто.