Все някой ден ще е последна
целувката, изпратена по вятъра.
Обърканите думи в шепота
са доказателство за разпиляна вяра.
Събраните в престилката ми камъни
са още топли от ръцете на безгрешните.
Какви ли сънища банални
ще засънуваме блажено подир свещите?
И кой ли вятър остродумен
ще разпилее купа премълчана обичност,
додето все продаваме-купуваме
огледала за ненаситната себичност?
Все някой ден, готови за смирение,
с разпятие ще тръгнем към Голгота.
Смъртта предхожда всяко възкресение.
Но нужно ли е да си сменяме живота?…