автор: Mojsei

Книга трета. Библията - загадка на вечната човечност

Част четвърта. Количество




Глава първа. Една година от излизането от Египет

1. В началото на четиринадесетият месец от излизането от Египет се извършва преброяване на цялото израилтянско общество като мъжкото население се описва поименно.
2. Мъжете над двадесет години се преброяват от гледна точка на създадената военна организация.
3. Рувимците наброяват 46 500 души
4. Симеонците наброяват 59 300 души
5. Гадците наброяват 45 650 души
6. Юдейците наброяват 74 600 души
7. Исихарците наброяват 54 400 души
8. Завулонците наброяват 57 400 души
9. Ефремците наброяват 40 500 души
10. Манасиефците наброяват 32 200 души
11. Вениаминците наброяват 35 400 души
12. Данците наброяват 62 700 души
13. Асирците наброяват 41 500 души
14. Нефталимците наброяват 53 400 души
15. Израилтяните над двадесет години, годни да носят оръжие, наброянат 603 550 човека
16. Левитите остават извън преброяването, поради особеното си положение в обществото - те са определени да се грижат за светилището и да извършват обредите като разполагат шатрите си около него.

Глава втора. Организация

1. Указва се реда за построяване на шатрите около светилището
2. Установвява се реда и последователността за вдигане на племената при започването на поход.

Глава трета. Левиевците

1. Гирсонците наброяват 7 500 души мъжко население.
2. Гатците наброяват 8 600 души мъжко население.
3. Мерарийците наброяват 6 200 души мъжко население.
4. Броят на левиевците е приблизително равен на броя на първородните израилтяни и това е основание те да бъдат обявени за божии чеда.

Глава четвърта. Служителите в светилището

1. Гатците от тридесет до петдесет годишна възраст мъжко население наброяват 2 750 човека.
2. Гарсонците от тридесет до петдесет годишна възраст мъжко население наброяват 2 630 човека.
3. Мерарийците от тридесет до петдесет годишна възраст мъжко население наброяват 3 200 човека.

Глава пета. Законът на ревнивостта

1. Изневярата на жената се наказва с проклятие, имащо съотвтна процедура.

Глава шеста. Обричане на Господа

1. Разработва се подробен ритуал за обричане на Бога, имащ в основата си жертвоприношение за всеизгаряне, принос за грях и примириттелен принос.

Глава седма. Първи принос

1. Дванадесетте първенци на племената правят едновременно дарение, което налага да се уточни ред за правене на принос - по един първенец на ден.
2. Мойсей разпределя даренията между левитите според задълженията им в светилището.

Глава осма. Освещаване на левитите

1. Извършва се церемония по освещаването на левитите като божии служители в шатрата за срещи с Бога.
2. Схемата, по която се привеждат в изпълнение божиите заповеди е четиризвенна: Бог - Мойсей - Аарон - изпълнителите.
3. Уточнява се общата схема за служенето на левитите - - слугуване от 25 до 50-годишна възраст, след което се минава на облегчен режим, свързан с помагане в шатрата.

Глава девета. Дисциплина

1. На четиринадесетият ден в първия месец на втората година от излизането от Египет, израилтяните правят Пасхата в съответствие с уточнения ритуал.
2. Огънят и облакът над светилището са и сигнал за започване на поредния поход.

Глава десета. Звукова сигнализиция

1. Мойсей въвежда звукова сигнализация за управлението на израилтяните.
2. Племената се вдигат за поход по строго определена последователност.
3. Чужденецъц Овав проявява колебание да последва Мойсей към Фарансската пустиня.

Глава единадесета. Труден живот

1. Изхранването на племената е реален проблем, пораждащ постоянното недоволство на израилтяните, припомнящи си, че в Египет са живеели по-добре.
2. Мойсей учредява Съвет от седемдесет човека от старейшините, който да носи отговорността по управлението на обществото
3. Мойсей използва дребен повод за провеждане на наказателна акция, при която мнозина са избити.

Глава дванадесета. Бдителност

1. Мойсей взема за жена етиопка, което става повод Аарон да злослови по негов адрес с претенцията да се домогне до властта му.
2. Мойсей проявява бдителност и находчиво дава отпор на братовото си недоволство.

Глава тринадесета. Разузнаване

1. Мойсей изпраща разузнавачи от племенните първенци да разузнаят Ханаанската земя.
2. Разузнавачите изпълняват задачата, но представят нещата превратно, за да се вземе решение за прекратяване на похода и връщане в Египет.

Глава четирнадесета. Критична ситуация

1. Докладът на разузнавачите предизвиква брожение в обществото като израз на желанието за връщане в Египет.
2. Сред хората, които са изпратени на разузнаване Мойсей има и свои доверени хора - Исус и Халев, които разкриват измамата.
3. Става ясно, че тенденцията за връщане в Египет е много силна. От името на Бога се взема съдбоносно решение - израилтяните да скитат из пустинята четиридесет години, докато измрат всички, които са над двадесетгодишна възраст.
4. Израилтяните решават да влязат в Ханаанската земя, но Мойсей не ги подкрепя и те прретърпяват поражение от ханаанците.
5. Израилтяните не могат да влязат в Ханаанската земя, но и бунтът за връщане в Египет е смазан жестоко. Остава единствената възможност - живот в пустинята, който получава благовидно обяснение от гледната точка на Бога.

Глава петнадесета. Грехове

1. Нарушаването на божиите заповеди поради незнани е грях, който се омилостивява чрез съответно дарение.
2. Нарушаването на божиите заповеди умишлено се наказва със смърт.

Глава шестнадесета. Бунт

1. Двеста и петдесет пъвенци, начело с Корей, ДДатон и Авирон се опълчват срещу Мойсей и Аарон, които ги убеждават да дойдат на следващия ден с кадилници - време, през което може да се извърши подготовка срещу подготвяния бунт.
2. На следващия ден двеста и петдесетте, разбунтували се първенци загиват от божествения огън.
3. Общесството се вдига срещу Мойсей, но той е подготвен и бунтът е потушен като в него загиват повече от 14 000 души.

Глава седемнадесета. Страх от смъртта

1. Насилието и изтребването на собствения народ са постоянен инструмент на управление в ръцете на Мойсей, показващ изключителната сложност и непосилност на условията на съществуване в пустинята.
2. Аарон, като предводител на левитите, получава специални пълномощия за предотвратяване на недоволство сред населениието.

Глава осемнадесета. Повишаване на отговорността

1. Уточняват се отговорностите на левитите при служенето им в светилището и задълженията им като свещенници.
2. Светилището работи на икономическа основа чрез непрекъснто разработване на систсема за получаване и обработване на даренията.
3. Олтарът е достъпен само за Мойсей и всяко нарушение се наказва със смърт.

Глава деветнадесета. Жертвоприношение и очистване

1. Разработва се ритуал за жертвоприношение на юница и очистване от допир до мъртво тяло.

Глава двадесета. Нови вълнения

1. Умира Мариам, позволила си да говори с Аарон срещу Мойсей
2. Израилтяните са недоволни от тежкото си положение и роптаят срещу Мойсей и Аарон.
3. Мойсей обявява, че той и брат му Аарон няма да са тези, които ще въведат израилтяните В Ханаанската земя.
4. Мойсей иска да мине с хората си през Едомското царство и по този начин да се напият с вода, но цар Едом не ги пуска и е готов да се защитава чрез сила.
5. Аарон умира на планината Ор като мярка за спиране на брожениието сред евреите.

Глава двадесет и първа. Успешни войни

1. Израилтяните водят война срещу ханаанците като избиват всички и разоряват градовете им. Войната с чуждите народи се оказва средство за оцеляване.
2. Уморителният поход към Червено море е нов повод за избухване на недоволството на израилтяните против Мойсей, който пуска отроввни змии между людете си и мнозина от тях загиват.
3. Походът на израилтяните продължава, докато заемат удобна позиция срещу аморейците.
4. Мойсей води война срещу аморейския цар Сион, побеждава го и израилтяните се заселват в завладените градове.
5. Мойсей използва победата си над аморейския цар, за да разшири успеха си и влиза във война с васансския цар Ог, когото побеждава, а войските му и мъжкото население избива до крак.

Глава двадесет и втора. Страх у съседите

1. Израилтяните всяват ужас у съседите.
2. Валак - цар на моавците, вика гадателя Валаам, за да прокълне израилтяните като знак за победата му над тях.
3. Води се напрегната дипломатическса борба, докато Валаам отива при Валак и на три пъти, вместо да прокълне израилтяните, той ги благославя.

Глава двадесет и трета. Разложение на нравите

1. Израилтяните започват да блудстват с жени от местното население.
2. Местните жители канят израилтяните на своите жертвоприношения и те започват да се кланят и на техните богове, което е доказателство за начало на разложение на еврейската общност.
3. Мойсей взема мерки, в резултат на което загиват 24 000 израилтяни, за да се прекрати разложителния процес.

Глава двадесет и четвърта. Преброяване

1. Мойсей разпорежда да се направи преброяване на израилтяните над двадесет годишна възраст.
2. Рувимците наброяват 43 730 души.
3. Симеоците наброяват 22 200 души.
4. Гадците наброяват 40 500 души.
5. Юдейците наброяват 76 500 души.
6. Исахарците наброяват 64 300 души.
7. Завулонците наброяват 60 500 души.
8. Манасийците наброяват 52 700 души.
9. Ефремците наброяват 32 500 души.
10. Вениаминците наброяват 45 600 души.
11. Данците наброяват 64 400 души.
12. Асирците наброяват 53 400 души.
13. Нефталимците наброяват 45 400 души.
14. Общият брой на преброените израилтяни е 601 730 души.
15. Левийците наброяват 23 000 души мъжко население и те не влизат в числото на преброените израилтяни, защото те не получават наследство.
16. Преброените израилтяни са нови поколения, дошли на мястото на измрелите в пустинята свои предшественици.

Глава двадесет и пета. Закон за собствеността

1. Преброяването на израилтяните се прави с цел разпределяне на земята при влизане във владение.
2. Мойсей издига закон за наследяване на собствеността.
3. Мойсей издига във властта до себе си Исус Навиев, защото той самият, както брат си Аарон, е сторил грях и няма да въведе израилтяните в Ханаанската земя.

Глава двадесет и шеста. Ново дарение

1. Мойсей обявява ритуала по правене на ежедневен принос от две агнета чрез огън.
2. Във връзка с новия ритуал, Мойсей припомня голяма част от цялата система за правене на дарения.

Глава двадесет и седма. Общество

1. Заповедите на Бога, които Мойсей свежда пред обществото, са управленска основа на неговото функциониране.
2. Системата на даренията, посветени на господа, осигурява съществуването на управленсската прослойка в лицето на левитите и стимулира по своеобразен начин земеделието и скотовъдството като поминък на населението.
3. Жертвоприношенията са своеобразен израз на святостта на човешката индивидуалност, имаща за своя основа чистотата.
4. Редуването на труд и почивка се утвърждава като закон на съществуването.
5. Събирането на хората на празнични свети събрания се утвърждава като традиция.
6. Военната организация на израилтяните се утвърждава като устойчива структура на обществото.
7. Родовата организация на общесвото се централизира в племенен съюз, управляван от Мойсей чрез левитите.

Глава двадесет и осма. Взаимоотношения

1. Обричанията на Бога, които правят девойките са предмет на редица недоразумения и затова те се уреждат като отношение между баща и дъщеря и съпруг , и съпруга - бащата и съпругът имат право да ги отменят в момента, когато чуят за тях.
2. Мъжете нямат право да нарушават дадената дума.

Глава двадесет и девета. Нова война

1. Мойсей организара война срещу мадиамците, в която избиват цялото население с изключение на девойките, които взимат в плен.
2. Богатата плячка се разпределя по установените строги правила, защото тя е основен източник за съществуването на израилтяните.

Глава тридесета. Първо заселване

1. След трудни преговори с гадците и рувимците правят свои градове, в които оставят жените, децата и добитъка си, а те ппродължават похода, за да участват при преминаването през река Йордан.

Глава тридесет и първа. Пътят на евреите.

1. За четиридесет години от излизането си от Египет, израилтяните извършват тридесет и три похода до планината Ор.
2. От планината Ор, където умира Аарон, до моавските полета на река Йордан срещу Ерихон, израилтяните правят осем похода.

Глава тридесет и втора. Подготовка за влизане в Ханаанската земя

1. Мойсей обявява границите на земята, която ще населят
2. Рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе вече са взели земя и затованяма да участват в предстоящата подялба на земята.
3. Мойсей определя поименно хората, които да извършат подялбата на земята.

Глава тридесет и трета. Святостта като човечност на човешкото

1. Мойсей разпорежда какво точно да бъде устройството на бъдещите градове, които ще трябва да бъдат построени.
2. Израилтяните трябва да дадат на левитите общо четиридесет и осем града, шесст от които да бъдат за прибягване - градове, в които могат да ппребивават убийците до изясняването на случаите и явяването им пред съда.
3. Който умишлено причини смърт на друг човек е убиец и той трябва да бъде умъртвен от мъстовъдателя, когато го открие.
4. Прави се разграничение между умишлено и предумишлено убийство и обществото е длъжно да избави неволния убиец от възмездието на роднините на жертвата като го върне в града за прибягване, където само животът му е гарантиран и където е длъжен да живее без да излиза до смъртта на първосвещенника.
5. откупите за живота на убиец категорично се забраняват, защото кръвта на жертвата осквернява земята и та може да се очисти чрез кръвта на убиеца.
6. Святстта, като човечност на човешкото, е сллливане на човека с Бога, издигане на човешкото до неговата божественост.

Глава тридесет и четвърта. Запазване на собствеността

1. Браковете трябва да се осъществяват в рамките на отделните племена, за да се запазва наследяваната собственост.