Нощта събужда сетивата ми лениви,
разглезени от серия удобства.
Пълзи от мрака, страховете скрива
и насаме с вината ме залоства.
Бърника грубо в мислите ми черни,
не пуска бляновете ми на воля,
държи изкъсо думите инертни
и оценява слабо дневната ми роля.
Безцеремонно сваля пошлите ми маски
и ме изправя гола срещу мене си...
Да би била понякога по-ласкава,
едва ли щеше да реши проблемите.
Била съм често нощем изкушена
да споделя импулси овладявани.
За тях и денем съм добра мишена,
но страх и срам на стража са застанали.
И тъкмо да разголя някой порив,
устата ми запушват ято скрупули.
Ще си остана явно неразбрана
и тази нощ ключалките несчупила.