автор: Izabella

А те са там сами.
В очакване на обичта
онази най-естествената,
най-желана,
майчината.
Отвън е самота
облечена в парцали,
прилични на кафтани
везани от глупостта!
И колко безсърдечни са понятията
когато в себе си не носят топлина.
Коя е сиротата?
Тази ли,
която ни превръща във самотници,
или онази-
дълго наслоявана в живота ни,
която не научи за уроците
на любовта,
на милостта
на прошката .
А те са там сами.
Усмивките им тъжни са.
Очите-жадни за човечност.
Прости ни боже!
Сираци сме!
Сираци, мислещи се за безгрешни!


* благодаря ти ruslina!