автор: bedstvieto

Стават и такива неща . Да се пениш като бясно море , да се хвърляш от черно до бяло в емоцията , но да се поддадеш накрая на страстта
Ама хубавичко се подредих !Сред жабите в блатото... А като си представя , че някога бях принцеса ... Моят принц - жабок флиртува нагло с останалите кикимори , а аз го гледам обвинително облизвайки сополите с език . Ама защо след като ме натресе така продължавам да ускорявам дишане и пулс ,като го видя ? Един негов поглед ми стига , за да забравя за грозното акне , което покрива тялото ми от край до край , на мястото на роклята ми от цветя . Стоя си в една локва близо до брега , препичам се на слънце и си мисля защо и кому беше нужно това ? Да ме омагьосват .... Нямат ли си друго забавление , че са опрели до тази гавра с мен , като творение . Владенията пак са мои , блатото . Но какъв авторитет може да има една жаба пред останалите горски зверове ?
Моята кръщелница ме гледа гнусливо от клоните на едно дърво и ме укорява с прегракналия си от старост глас :
- Ех , не слушаш , моето момиче .... Сега как ще те спасяваме от тази ситуация ?
- Не знам ... - отговарям , а в жабешките ми очи напират порои от сълзи .
Вечер под пълната луна , сред уханието на цветове и листа , хора от грачещи жаби обявява началото на любовната игра . Моят Аполон се отличава с плътния си баритон . Надвива с песните си своите опоненти и омайва със зелени очи краставите дами .На тези вечеринки , аз се потапям дълбоко в тинята и дишам газовете от метан . Опиянена и претръпнала към действителността се прибирам в жабешката си квартира . Правя кама сутра с тоалетната чиния , докато Федон клати някоя конкурентка на близък клон . Как го мразя , аз тогава ... Потъвам в сълзи ...Не мога да преглътна тази изневяра . Това живот ли е ?
Решила съм твърдо да се спася , да избягам далеч , да забравя любовта към този крастав и лъжлив жабок . Мятам се в червената кола , а жабешките ми крака едва достигат до педала на газта . С бясна скорост се разделям с мътната вода , респективно и с любовта . Слънцето препича жарко , вятърът брули зелената глава . Дишам с пълните гърди , пътувам и забравям за Федон - Аполон и неговите жестоки лъжи . С всеки изминал километър по нещо се променя в мен . Сякаш тялото ми се разтяга . Коси започват да се вият около моите очи . С радост забелязвам , че нозете и ръцете вече са както преди . В сърцето ми обаче нещо продължава да тежи . Баба Яга ме догонва , на метлата си вълшебна тя лети . Писмо от любимия ми е донесла . Тръсвам тежките коси , за скрия напрежението , да не ми личи . Захвърлям пренебрежително белия лист , отказвам решително Аполон отново до мене да заспи . Телефонът обаче започва нервно да звъни . Аполон ме иска :
- Върни се ти ! Без теб не мога да живея . От както изчезна заопочнах да линея . Забрави за грозните женици . Обичам те ! Върни се и ме отведи !
Какво да правя ? Това е любовта ... Обръщам рязко спортната кола , завръщам се до мътната вода ... Вземам грозния жабок и се втурвам към хоризонта широк . С всеки изминат километър нещо в него се променя . Кожата му става гладка , смугла . Тялото отново атлетично , мускулесто , силно . Очите запазват само зеления отенък , напомняйки за жабешкото му минало . Ръцете ми треперят , устните прехапани до кръв . Какво великолепие ! Каква красива гледка ! Пътят изобщо не ми тежи . Желанието гложди тялото . Аполон се приближи ... Ръцете нежно галят младо тяло , дъхът му пари моите уши . Скоростта е дива , яростна , като плътта която ме души .
Ханът чист е и приветлив. Храната ухайна , вкусна , но на мене всичко ми горчи . Принцесата само с мартини се пои и гледа жадно в зелените очи . Музика се разлива от всички страни , страстна,кара сърцето силно да тупти .Гледам Аполон , а той припява тихо . Желанието му струи . От всяка фибра , пора , ароматът на феромони ме плени . В легло голямо , бяло потапяме се , давим е в стрстта . Телата вплитат се , забравят за опастността . Гладки , млади , гъвкави и жадни . Проникват се взаимно в музиката и валежа от цветя . Капчици любовна влага се стичат по женската снага . Принцесата е впила пръсти изпаднала в екстаз от опиянение и свобода . Жабокът - Аполон я следва сигурно , но бавно и поглъща всяка пръска от тази красота .
Не заспиват те на сутринта . Не допускат отново грешката обрекла ги на зловонната вода . Потеглили са отново на път . Сърцата бият , трептят на една и съща вълна ... Тя обича го , почувствал го е той . Той обича я , превърнал се е в герой ... За нищо на света не би отказал се от нея . Обмисля да сподели живота свой . Да преглътне мъжкото си его , да последва ново кредо ... Малко са принцесите на този свят , които ще поемат риска да напуснат защитения си рай , за да се превърнат в жаби ... Да преглътнат всякакви ревниви изненади , да поставят името на карта , за да спечелят принца .
- Да - казва той - до тук бях с хазарта ...
Принцесата усмихнала се лъчезарно , прегръща го , целува го , притаява се в ласката на мъжката ръка .
Това е . Истинска е любовта . Коварна , подигравателна , така е ... Но си струва човек мъките си да изтрае , щом в зелените очи я разпознае .