| Обичам те,
докато свърши думата "обичам", или
докато спре ръката ми да пише.
Как облакът да каже на земята,
че я търси и защо я търси?
Земята как да каже, че го чака?
И аз така.
Не ме измъчвай и не искай думи.
Виж слънцето - след милион години
още е на буквичката "О",
А ти от мене искаш цяла дума!
Ще те излъжа, че вървя към теб.
Минавам през света - това е всичко.
Пътят ми е толкова красив,
а ти си само изворче край пътя.
Публикувано от BlackCat на 28.04.2005 @ 08:10:40
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 23
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Това е всичко" | Вход | 18 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Това е всичко от joanna_vas (joanna_v@all.bg) на 28.04.2005 @ 22:00:17 (Профил | Изпрати бележка) | Извора - той е останалите букви капка по капка изписва ги по брега ;)
Поздрав:) |
Re: Това е всичко от copie на 28.04.2005 @ 23:41:38 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво изглежда, че не искаш да казваш повече, отколкото можеш...
Но да не те е страх от обратната сила на думите?
Изворчетата могат да се окажат животоспасяващи...
Стихът е въздействащ, толкова... мъжки... |
Re: Това е всичко от azz на 28.04.2005 @ 12:12:55 (Профил | Изпрати бележка) | Когато бях момиченце, казвах на мама, че я обичам до тавана, когато пораснах малко, вече обичах до небето. И досега си мисля, че това е било най- невероятния начин да изразявам любов. |
Re: Това е всичко от Marta (marta@all.bg) на 29.04.2005 @ 14:02:30 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | райсън няма навика да отговаря, тъй че се възползвам да си похортувам с теб относно изразяването на обичта - моята дъщеря все ми повтаря -че ме обича от тук до края на света :) - да мине бялото, да мине другото след бялото, да мине всичко, да мине Космоса и повече, най - много - никой не може да знае -казва тя :) |
]
Re: Това е всичко от angar на 28.04.2005 @ 11:20:54 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | "Ще те излъже, че вървя към теб.
Пътят ми е толкова красив,
а ти си само изворче край пътя!"
Може и да си го мислил. Може и да е вярно. Но не е трябвало да й го казваш! |
Re: Това е всичко от Leni на 28.04.2005 @ 10:50:53 (Профил | Изпрати бележка) | ... и тя падна в дълбок реверанс!:))) |
Re: Това е всичко от ruslina на 28.04.2005 @ 10:43:42 (Профил | Изпрати бележка) | E, как е възможно?!... Рядко ми се случва да остана без думи, а този стих ме обездуми... Мили приятелю, приемам стиха ти като като отговор на толкова много въпроси, които съм си задавала и урок за грешки, които все още правя...
Хм...само изворче край пътя... |
Re: Това е всичко от margi на 28.04.2005 @ 10:19:25 (Профил | Изпрати бележка) | Виж слънцето – след милион години
още е на буквичката “О”
Не ти ли се иска понякога да викаш? |
Re: Това е всичко от Rossa на 28.04.2005 @ 09:45:23 (Профил | Изпрати бележка) | "А ти от мене искаш цяла дума!
Ще те излъжа..."
Ех, непораснало момче! :) |
Re: Това е всичко от Dimi (d_filyova@abv.bg) на 28.04.2005 @ 09:49:20 (Профил | Изпрати бележка) | Наистина е всичко и е казано обичащо, макар и да не стига до края на думата, а и пътят продължава, казването също. |
Re: Това е всичко от arlekin на 28.04.2005 @ 09:25:35 (Профил | Изпрати бележка) | Красиво!
И ще бъде такова, дори и след като вече съм го прочела!:))
Поздрави с много усмивки! |
Re: Това е всичко от Meiia на 28.04.2005 @ 17:25:48 (Профил | Изпрати бележка) | Едно от най-откровените обяснения в Любов,които съм чела.Обяснение в Живот.
Би ми се искало да можехме всички така да чувстваме себе си, другия...всичко
------------------------------
"Минавам през света - това е всичко."
|
Re: Това е всичко от Donsky на 29.04.2005 @ 15:15:58 (Профил | Изпрати бележка) http://donsky.eu | Я, как хубавичко си го рекнал! Роля по избор - уморен пътник или изворче. Или и двете.
А слънцето, милото, и то заеква.
Важното е да няма драми :) |
Re: Това е всичко от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 29.04.2005 @ 15:22:44 (Профил | Изпрати бележка) | А ти, какво си ти без своя извор?
без гласовитата вода , която
събужда сутрин ведрите ти мисли,
чертае път пред пролетното ято?
Да, трудно е да кажеш, че обичаш,
а толкова прекрасно - да го чуваш,
а още по-прекрасно е когато...
повярваш му. Тогава съществуваш. |
| |